В Нижегородска област се проведоха изпитания на най-новия образец специален високопроходим автомобил ЗВМ-2901, който преодолява буквално всякакви терени на нашата планета.
“Горди сме, че първи започнахме производството на тези автомобили след около 30-години прекъсване, защото от 1970-те такива автомобили не се произвеждат в страната ни”, каза директорът на производителя – АО “Завод за универсални транспортни средства” Алексей Аникин. Предприятието произвежда и други класически видове високопроходими автомобили с широко приложение.
Последният всъдеход с безкончено винтово задвижване, известен още като шнекоход, бе ЗИЛ-29061, а основното му приложение беше в спасителни операции на изключително непроходими терени. Произвеждаше го ЗИЛ в периода 1979-1983 година. Най-специалната му функция бе да достига космически модули и да евакуира космонавтите при приземяването им на Земята.
Автомобилът можеше да преодолява възможно най-трудните терени, включително гъсти блата, а след това да се придвижва със скорост 12 км/ч. Разходът му бе около 36 л гориво за час движение. Шнекоходът е с дизелов двигател с мощност 135 к.с. и може да транспортира до 12 души.
Според производителя наследникът му ЗВМ-2901 има изключително добри перспективи за приложение както във военния, така и в цивилния сектор – основно в минодобивната и горивната индустрия. Особено полезен би бил всъдеходът в далечните северни райони на Русия, където терените са силно непроходими. Там има големи находища на нефт и газ и автомобилът би могъл да се превърне в ключово превозно средство в негостопримени земи, където до момента не е стъпвал човешки крак.
Благодарение на мощността и проходимостта на ЗВМ-2901, към машината могат да бъдат прикачвани различни приспособления (различни видове плугове, багери, кранове). ЗВМ-2901 би могъл да намери широко приложение и в обработването на земеделски площи, както и като платформа за различни оръжия, използвани от армията в Арктика. / bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.