На 9 януари 1878 г., приключва стратегическата отбрана известна като “Стоенето на Шипка”

На Шипка всичко е спокойно
Този етап от отбраната на Шипченския проход протича от 18 септември 1877 г. до 9 януари 1878 г.

Осъществява се от частите на 24-та пехотна дивизия от 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски и 95-и Красноярски пехотни полкове.

Характерен е с артилерийски двубои и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от Централната османска армия, личният състав на Шипченския руски отряд се движи предимно нощем.

Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания – 9500 болни срещу 700 убити и ранени офицери и войници.

Ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия е:

„На Шипка всичко е спокойно“

Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „В окопите на Шипка“ и “Солдат в снега”.

В началото на януари настъплението на руския Южнен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише – „Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград“.

На билото на Шипченския проход днес се издига Паметникът на свободата. Монументалната скулптура на връх Свети Никола е посветена на героичната защита на прохода от българските опълченци и руските войски, където са се разиграли решаващите боеве през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Паметникът е част от Парк-музей “Шипка” – музей на открито, част от Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа”, в източната част на Шипченската планина.

Паметникът е посветен на героичната епопея на Шипченската битка (с три сражения край връх Шипка) за контрол на Шипченския проход през периода юли-септември 1877 г. по време на Руско-турската война (1877-1878 г.)

Поклон, герои!


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.