“Изявлението на американската компания е измислица, чиято цел е нарочно да принизят бойните възможности на руския ЗРК”, “нека по-добре погледнат своя Patriot”.
Това заяви пред “Взгляд” генерал-лейтенант Александър Горков в коментар на изследване на американските анализатори от Stratfor, в който се твърди, че С-400 е с ниска ефективност срещу нисколетящи ракети.
“С-400 е команден пункт с автономно устройство за целеуказване (локатор) и огневи средства, които също имат автономни средства за разузнаване на всякаква височина”, каза Горков, който е началник на зенитните ракетни войски на руските ВВС от 2000 до 2008 година. “Системата може да работи в голям контур – команден пункт плюс 3-4 огневи подразделения. Огневите средства на дивизиона могат да действат и самостоятелно – да се придвижват във важни направления с определени тактически цели и задачи”, допълни той.
Експертът отбеляза и високата автономност на действие на ЗРК С-400, като поясни, че комплексът има достатъчни възможности както на малки, така и на големи и средни височини.
Анализаторите от американската компания Stratfor пуснаха съобщение, изброяващо слабостите на С-400. По-специално, експертите отбелязват “ниската ефективност” на тези зенитно-ракетни комплекси срещу нисколетящи ракети. Според тях комплексите могат да са уязвими и ако се използват извън интегрираните системи за противоракетна отбрана.
“Изявлението на американската компания е измислица, чиято цел е нарочно да принизят бойните възможности на руския ЗРК”, каза пред “Взгляд” генерал-лейтенант Александър Горков в коментар на изследване на американските анализатори от Stratfor, в който се твърди, че С-400 е с ниска ефективност срещу нисколетящи ракети.
“Какво имат предвид американските анализатори под уязвимост? Естествено, всяка система има определена степен на уязвимост, въпросът е доколко голяма е тази степен. В случая със С-400, ако бъдат изстреляни 150 ракети, то е възможно една да попадне по ЗРК. Но това е много висока степен на съхраняване на бойната способност”, констатира Горков.
“А относно твърденията на Stratfor за уязвимостта на системата извън интегрираните системи за противоракетна отбрана, то С-400 е създадена за работа в комплекс, а не като отделен елемент. С-400 е най-ефективна само в единна верига, когато има средства за разузнаване, когато има команден пункт. В същото време системата действа по аеробалистични цели в автоматичен режим, операторът може да присъства просто в качеството на наблюдател”, отбеляза Горков.
По отношение на крилатите ракети, летящи на височина под 500 м, та дори и на 50 м, то С-400 е много ефективна срещу подобни цели, подчерта експертът.
“Още в техническо-тактическите характеристики на С-300 беше заложено вероятността за поразяване на крилата ракета, летяща на височина 50 м, с един изстрел да е 70%, а на две ракети – над 90%”, каза Горков. “При С-400 вероятността за поразяване на една ракета, няма да споделям цифри, но тя е много по-висока, отколкото при С-300. Така че изводите на американските анализатори са или измислица, или съзнателен опит да се принизят бойните възможности на руския ЗРК. Нека по-добре погледнат своя Patriot, там възможностите са почти несъпоставими със С-400”.
Анализаторите от Stratfor все пак признават, че системата С-400 има несъмнени предимства, включително възможност да нанася удари по цели от различен клас. Като пример за държавите, които могат успешно да се възползват от всички преимущества на С-400, експертите посочват Русия, Китай и Турция, която неотдавна сключи договор за доставка на комплекса.
Доставките на С-400 в Турция започнаха на 12 юли. Във вторник турското министерство на отбраната обяви, че в страната вече са кацнали 10 самолета с компоненти за руските ЗРК. Малко след това турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи С-400 като най-силната отбранителна система в света, а закупуването им – най-важното споразумение за съвременна Турция. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.