Дълбок поклон пред нашите руски братя дали живота си за нашата свобода. Вечна слава на Русия и да живее България!
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 28 ноември/10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
Предистория
На 15 юни 1877 г. Действащата руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили, турското командване заповядва на Осман паша, командир на Видинския армейски корпус, да се насочи флангово към район Никопол-Плевен-Ловеч.
При марша към Никопол към армията му се присъединяват местни гарнизони и корпусът нараства до 13 000 офицери и войници. На 4 юли Западният руски отряд превзема Никопол и по този начин принуждава Осман паша да промени посоката си на движение към Плевен-Ловеч. На 6 юли турските войски нощуват в село Долна Митрополия, а на 7 юли вече са заели удобни позиции около Плевен. В същия ден, но само броени часове по-късно, пристигат и първите руски части.
Ход на военните действия
Първа атака
Веднага след падането на Никопол руското командване нарежда на генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командир на 5-а пехотна дивизия от 19-и армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Докато попълват запасите и превързват ранените си, русите се забавят. Така те пристигат пред Плевен едва на 7 юли и започват да обстрелват турските позиции, без да предприемат фронтална атака. Сутринта на 8 юли атакуват с 3 пехотни полка, Кавказката казашка бригада и 46 оръдия. Поради лошото разузнаване едва 8600 руси офицери и войници са изправени пред 15 000 турски офицери и войници, при това заели удобни защитни позиции. Генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица контраатаки и така си възвръща изгубените позиции. Първата атака на Плевен струва на русите загуби в убити и ранени – 75 офицери и 2326 войници. Турските загуби са изчислени на около 2000 убити и ранени офицери и войници.
За основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военното майсторство на Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.
Втора атака
През следващите десет дни и двете страни получават съществени подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 офицери и войници и така нарастват до 35 000 офицери и войници. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 офицери и войници, организирани в 33 табора, 7 ескадрона и 58 оръдия, като формират Западната турска армия. Видно е, че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила, но имат тройно превъзходство в артилерията. То обаче се оказва недостатъчно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения със скорострелни и далекобойни оръдия. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията си на първа бойна линия, поради което те се оказват неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски.
На 18 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува повторно Плевен. Той не вярва в крайния успех, понеже изчислява погрешно противниковите сили на 50 – 60 000 офицери и войници, при това на защитни позиции. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички руски атаки и си възвръщат изгубените позиции.
Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите части. Загубите са изчислени в убити и ранени на 168 офицери и 7167 войници. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени офицери и войници.
Трета атака
Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август и 1 септември 1877 г. Участие вземат 75 500 офицери и войници (от тях 23 000 румънци), поддържани от 8600 кавалеристи и 424 оръдия с командир генерал-лейтенант Павел Зотов. Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 офицери и войници, 1500 кавалеристи и 70 оръдия.
Третата атаката е предшествана от превземането на Ловеч на 22 август от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Същият ден Осман паша с 12 табора, конница и 3 батареи излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия османски отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч, се завръща в Плевен.
На 26 август започва усилена артилерийската подготовка за предстоящата атака. Решителният щурм е предвиден за 30 август, когато е именният ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристигат император Александър II, румънският крал Карол I и Великият княз Николай Николаевич.
Започват ожесточени боеве при Гривишките редути, височините при село Радишево, „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. След много трудното превземане на Кованлък на 30 август генерал-лейтенант Михаил Скобелев назначава за комендант на редута капитан Фьодор Горталов и го помолва да не го отстъпва на турците. Офицерът дава честна дума и я отстоява с живота си въпреки възможността да изпълни заповедта за оттегляне. На 31 август при отбраната на редута „Кованлък“ в 6-ата контраатака на противника капитан Фьодор Горталов загива в боя, разкъсан от щиковете на турците. На 1 септември атаките по всички сектори са прекратени.
Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени офицери и войници. Турските загуби са едва 3000 убити и ранени офицери и войници. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване.
Боеве при Гривишките редути
След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части Гривишки редут №1 (Канлътабия). Боевете продължават три дена. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут №2 (Баштабия). Атаката е отбита. Втори път е проведена без успех на 7 октомври.
Румънските загуби са 929 убити и ранени офицери и войници. Турските загуби са неизвестни.
Обсадата на Плевен задържа руско настъпление и забавя войната с пет месеца. С падането на града настъпва прелом в полза на Русия. Освобождават се значителни руски сили, които в Битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.
На 10 декември 1977 г., в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско владичество, е открит музей – панорама „Плевенска епопея 1877“. Изграден е в Скобелевия парк, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта.
Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата на България. Щиковете носят 4 хоризонтално разположени пръстена, 3 от които символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-тият пръстен – декоративно-пластичен фриз – символизира блокадата на Плевен.
Малко известен факт е, че веднага след подписването на Санстефанския договор от 1878 г., генерал-лейтенант Иван Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на войниците, загинали край село Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг участъкът земя около Копана могила е предоставен като „Безвъзмездна собственост на гренадирите“. През 1881 г. е одобрен проект на паметника, а през 1885 г., след като е завършен, е предвидено да се превози до България. След Деветоавгустовски преврат в отношенията с Русия настъпва разрив, в резултат на което възниква предложение Паметникът на героите при Плевен да бъде оставен в Москва на площад „Свети Илия“ и на 28 ноември 1887 г., десет години след битката при село Долна Митрополия, е тържествено открит.
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.