Нов тласък от страна на властите в СССР се отбелязва на 16 август 1956 г. В кампанията за “девствените земи” милиони хора поемат на път към източните райони на страната, за да стимулират производството на селскостопански продукти, но скоро след окуражаващото начало нещата поемат надолу.
Кампанията “Девствени земи” е създадена през 1954 г., за да стимулира използването на нови площи за селскостопанските нужди. Тя е плод на въображението на Никита Шрушчов, който ръководи Съветския съюз по време на част от Студената война. Превръщайки площите в обработваеми земи, той планира да увеличи драстично производството на зърно и така да се справи с хранителния дефицит в СССР.
На 16 август 1956 г. правителството издава заповед за “Напояване и рекултивация на девствените земи”. Повече от 1,5 милиона души поемат на път към степите на Казахстан, региона на Волга, Сибир и Урал, за да отглеждат зърно.
Властите залагат на младежкия ентусиазъм и над 300 хил. комсомолци се включват доброволно в проекта. Общо 1,7 милиона души вземат участие в кампанията през 1950-те години.
Леонид Брежнев, който замесва Хрушчов като лидер на СССР през 1964 г., преди това през 1955 г. е назначен за първи секретар на Казахстанската комунистическа партия. По-късно той публикува книгата “Девствените земи”. “Възходът на девствените земи е през 1956 г. Доходите са огромни”, пише той.
Всъщност през тази година производството наистина е изключително високо. Отглеждат се повече от 125 милиона тона зърно, което е най-голямото годишно производство за времето на Съветския съюз. Половината от тях са именно от девствените земи. Въпреки това, скоро производството спада значително.
Резултатите от кампанията са двустранни. От една страна земната площ, използвана за отглеждане на зърно, се увеличава с 45 млн. хектара. Повечето продукция за известно време компенсира недостига на храна, но това не е трайно решение на проблема.
От друга страна всяка реколта е непредсказуема. Освен това условията на живот за онези, които вземат участие в култивацията на тези земи, са много лоши. Няма достатъчно машини, сушата в Казахстан е неблагоприятна за производство на зърно, а ерозията на почвата създава допълнителни проблеми.
Към края на 50-те девствените земи обезпечават 20% от всички съветски инвестиции в селското стопанство. Критиците обаче отбелязват, че схемата пренебрегва другите земеделски райони на Съветския съюз. Един от противниците на Хрушчов в съветското ръководство – Вячеслав Молотов, твърди, че мащабът на кампанията е бил грешка, като я нарича “безразсъден опит”.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.