Стратегическите руски ракетоносци Ту-95МС ще получат възможност да пренасочват пуснатите вече крилати ракети и това е голяма крачка напред за руските въоръжени сили
Това признава The National Interest в публикацията си One of Russia’s Most Deadly Bombers Now Has a Scary New Capability.
В сряда руски бомбардировачи Ту-95МС от дистанция около 1000 км нанесли удар по обекти на терористите в Сирия на границата на провинциите Хама и Хомс, унищожавайки три големи склада и команден пункт на ИД.
На Ту-95МС обаче все още не е инсталирана СИС (специална изчислителна система) включващи прибор за прицелване, навигация и управление.
Това би позволила екипажът да пренасочва ракетата по друга цел по време на полета й, пише авторът на публикацията Дейв Маджумдар.
„Това е сериозно постижение за Русия, което ще позволи да се увеличи оперативната гъвкавост и възможности за своевременно реагиране на обстановката и появяване на нови цели” – твърди Марк Газингер, бивш пилот на бомбардировач В-52, сега анализатор в Центъра за стратегически и бюджетни оценки.
Засега не е известно кога всичките 100 броя руски Ту-95МС ще бъдат снабдени с новата система. Вероятно това ще стане постепенно, когато бомбардировачите преминават планово техническо обслужване, предполага Дейв Маджумдар.
Изводът обаче е категоричен:
САЩ повече не владеят монопола на високоточното въоръжение с голям радиус на действие, пише The National Interest.
Х-101 е най-нова руска крилата ракета с въздушно базиране, изработена е с използване на технологии за намаляване на радиолокационната забележимост.
Тя е способна да поразява цели на дистанции до 4500 км. с точност на удара 5 м. Ту-95 носи до 8 такива ракети. Първото изпробване в Сирия се състоя през ноември 2015 г.
Справка на wars.bg: Ракетата е дълга 7,45 м, има диаметър 0,74 м. Стартова маса 2200 – 2400 кг, маса бойна част – 400 кг, маса гориво – 1250 кг, крейсерса скорост – 700 км/час.
Източник: blitz.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.