National Interest: С какво са страшни руските крилати ракети „Калибр”

National Interest: С какво са страшни руските крилати ракети „Калибр”
Крилатите ракети „Калибр”, станали основно ударно оръжие с далечно действие на ВМФ, дава на Русия преимущества, които предизвикват сериозно безпокойство в САЩ, пише National Interest.

Ракетното семейство „Калибр” включва над 10 различни модела, различаващи се по начина на пускане, далечината, характер на поразяваната цел и скоростта.

Дължината на ракетата варира от 6 до 9 метра, те могат да се снабдяват с обикновени или ядрени бойни глави. Ракетите за поразяване на земни цели по своите характеристики на отстъпват на американските „Томахоук”, а противокорабните в крайния участък на полета могат да развиват свръхзвукова скорост, отбелязва изданието.

Ракетите „Калибр” са поставени на руските подводници от проекта „Палтус”/„Варшавянка”, а така също и на по-съвременните като „Акула”, „Лада” и „Ясень”. С тези мощни крилати ракети са снабдени и патрулните (стражеви) кораби. Например стражевикът тип „Гепард” е снабден с 8 ракети „Калибр”, а на разрушителя (есминеца) те ще са десетки, пише изданието.

Крилатите ракети могат да бъдат ефективни не само при използване от големи кораби. „В епохата на смъртоносното оръжие с голяма дистанция по-разумно е да се разпредели огневата мощ по малки подвижни платформи, а не да бъде създадена една голяма, скъпа и уязвима група” – подчертава авторът на статията, добавяйки, че Русия убедително го продемонстрира.


Loading...

Програмата на САЩ, предвиждаща оптимално разсредоточаване на бойната мощ с използване на бойни кораби от крайбрежната зона, още от самото начало се натъкнала на сериозни трудности. Освен това сред намиращите се на въоръжение американски кораби (клас фрегата) в крайбрежната зона няма такива мощни ракети като „Калибр”, които да могат да се разположат на патрулни кораби, обобщава изданието.
Превод и редакция: БЛИЦ

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.