“Най-защитеният град в света” не е Вашингтон, а Москва, пише изданието “Нешънъл Интерест” (The National Interest) в статия, цитирана от RT в четвъртък (1 юни)
Според изданието причината се крие във факта, че на стража в руската столица стоят ракети с ядрени бойни глави.
Именно с тях СССР е бранил Москва от ядрен удар благодарение на положение, разписано в Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 година.
За разлика от други договори, сключени между СССР и САЩ, които по правило регулират съкращаването на настъпателното ядрено въоръжение, този документ фиксира ангажимент за ограничаване на броя на отбранителните системи.
Така страните се стремят да избегнат гонката в настъпателния ядрен арсенал заради желанието и на двете свръхдържави да надминат мощните ПРО на противника, припомня списанието.
Според положението страните имат право на една система за ПРО с до 100 ракети, като тя може да бъде разгърната на място по техен избор.
В крайна сметка САЩ решават да прикрият своя противоракетен щит в база на ВВС в Гранд Форкс, Северна Дакота с надеждата да защитят от внезапен удар най-разрушителното си и най-точно оръжие. Въпреки това скоро става ясно, че да се пази само едно място с толкова скъпа система няма смисъл, отбелязва изданието.
СССР обаче избират друг път. Вземайки предвид факта, че центърът на управление на страната е в Москва, нейното унищожение би лишило СССР от възможността да отвърне на противника, пише изданието. Така е създадена системата А-35, която да гарантира оцеляването на столицата в случай на ядрена война.
В началото плановете са да се построят 32 ракетни площадки около Москва, но после броят им е намален до четири. Самите ракети са с ядрени бойни глави, което сериозно повишава ефективността им.
В средата на 1970-те системата е модернизирана. Новата А-135 е конструирана за защита на Москва не само от пълномащабен ядрен удар, но и от “случайна” ограничена атака, пише списанието.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.