Макар терористичният акт на “Манчестър Арена” да бе напълно неочакван за британското разузнаване, не бива да се изключва вариантът спецслужбите на други страни да са разполагали с информация, която е можело да предотврати трагедията.
С голяма доза вероятност същото може да се каже и за взрива в метрото в Санкт Петербург: колкото и цинично да звучи, агентите от спецслужбите рядко споделят ценна информация с чуждестранните си партньори, дори и да са заложени човешки животи.
Защо “източниците” са по-ценни от живота
Разузнавателните служби по цял свят получават информация за плановете на терористите чрез свои “източници” – агенти, които работят под прикритие. Получената информация се изпраща в национални бази данни, откъдето полицията получава сведения за подозрителни лица. В Европа тези бази данни се попълват и от общата Шенгенска информационна система.
Проблемът с тези системи е, че е трудно в един толкова голям масив от данни да се открие активен терорист, ако за него не е получен сигнал от собствените източници на националните спецслужби или пък от чуждестранни колеги.
Името на Салман Абеди със сигурност е фигурирало в списъка със заподозрените в радикални нагласи лица, но нито един от съюзниците на Великобритания очевидно не е сигнализирал британските си колеги за плановете му.
Спецслужбите рядко споделят подобна информация с трети страни по една причина: обменът на наистина ценна оперативна информация (например за мястото и времето на подготвян терористичен акт) може да “освети” източника, който е получил тази информация.
За професионалното разузнаване предаването на оперативна информация за подготвян терористичен акт на съюзници често означава излагане на живота на източника на огромна опасност. Едно е, когато този източник е вербуван член на “Ислямска държава” (ИД), но е съвсем различно, когато става въпрос за офицер от собствената ти държава, внедрен специално в терористичната организация.
Внедряването на собствен агент в редиците на терористите е изключително сложна задача за спецслужбите. Малцина са професионалистите, желаещи да рискуват години работа, за да спасят няколко чуждестранни граждани. Колкото и цинично да звучи, в очите на повечето офицери от спецслужбите двайсетина човешки живота са приемлива цена за запазването на канал за информация, който в бъдеще може да спаси стотици и хиляди граждани на собствената им страна.
Разбира се, спецслужбите все пак поддържат обмен на информация с близките си съюзници (като САЩ и Великобритания например). Но проблемът е, че често предадената информация се редактира щателно и се съкращава, за да се скрие произходът ѝ и така да се защити “източникът”.
Координационен антитерористичен център
В случая с атаката в Манчестър е напълно вероятно американците действително да са сигнализирали британското разузнаване за заплахата, която представлява Салман Абеди, но най-вероятно ценните оперативни сведения са били предадени под формата на скучна справка, която лесно е можела да се загуби в отдела, занимаващ се с обновяването на антитерористичните бази данни. Твърде вероятно е тази информация просто да не е стигнала до антитерористичните звена в Манчестър.
Да гарантира, че информацията ще достигне до крайния ѝ потребител на международно ниво може единствено специално създадена компетентна група от координатори, способни оперативно да се свързват с подразделенията на спецслужбите във всички засегнати страни.
Именно създаването на подобен център, където да работят не чиновници, а професионалисти в оперативен план, готови заедно да зашифроват източниците на информация, да анализират данните с оглед на тяхната актуалност, да обезпечават взаимодействието при провеждането на антитерористични операции – може да послужи като бариера на пътя на терористичната заплаха. Само дето разузнаването на обича да споделя своите тайни.
Артьом Куреев е експерт по сигурност, член на Асоциацията “Център за изследване на икономическото и социокултурно развитие на страните от ОНД, Централна и Източна Европа”.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.