Година преди това беше сключена друга сделка – за доставка на зенитно-ракетни комплекси С-400 за четири батальона, с обща стойност на сделката $9 милиарда.
При това нито един от тези договори не може да се разглежда като резултат от украинската криза. Преговорите за тях са започнали още през 2010-2011 г., а през 2014 г. много от спорните въпроси вече са били изчистени.
И в двата случая доставката на закупеното оръжие ще може да започне през 2016 г., а предаването на основната част от поръчката ще се осъществи през 2017-2018 година. Преди сключването на сделката за изтребителите нивото на руско-китайското военно-техническо сътрудничество беше с незначителен ръст, обемите бяха на стойност около $1,5-2 млрд. Днес вече може да се говори за завръщане към показателите от „златния век“ в края на 1990-те години и началото на 2000-те. Максимумът беше постигнат през 2002 г. с годишен обем от $2,7 милиарда.
Интересите на Русия
Сключването на този договор е сериозно постижение за руските търговци. Преди всичко е важно да се констатира, че Китай си остава важен купувач на руската продукция и техника с военно предназначение.
На второ място след двукратното обезценяване на рублата в края на 2014 г., експортът на въоръжение, което почти напълно се произвежда с руски компоненти и материали, стана още по-рентабилен за купувачите.
За сравнение, за поръчаните на руските ВВС 96 изтребителя Су-35 за периода 2009-2015 г., китайската поръчка за 24 машини не изглежда голяма. Въпреки това, тя може значително да подобри финансовото състояние на „Обединена самолетостроителна корпорация“ и предприятието-производител KNAAPO.
И накрая, успешната доставка на самолети на такъв авторитетен купувач като Китай, увеличава шансовете на пазарите на други страни. Очаква се, че следващият покупател на Су-35 ще стане Индонезия.
Също така, при благоприятни за Русия варианти на развитие на събитията с доставката на 24-те Су-35, може да последват и други договори за агрегати и компоненти за нови китайски изтребители, както на трансфер на технологии в полза на китайските клиенти.
Интересите на Китай
По-малко очевидни на пръв поглед са интересите на китайците в тази сделка. Китай доказа своята способност да разработва самостоятелно и да произвежда самолети от поколение 4++, а в момента работи над два типа изтребители от пето поколение: J-20 и J-31. Покупката на изтребители от чужбина предизвика негативни реакции в националистически настроените слоеве от китайското общество.
В същото време, предоставените Су-35 от Русия не правят значителен трансфер на технологии към Китай. 24-те изтребителя стигат за окомплектоването само на един полк. Каквито и да са бойните възможности на тези машини, количеството им няма да повлияе на общия потенциал на китайската армия.
Покупката на самолети с цел придобиване на технологии е популярно обяснение, което няма връзка с действителността. Ключовите различия на Су-35 от предхождащите го типове тежки изтребители Су са свързани с двигателите им и бордовото радиоелектронно оборудване, включително мощните радиолокационни станции „Ирбис“. Тези системи не могат да бъдат копирани в разумни срокове на основата на изучаване на получените готови образци. Историята на създадените от китайците безлицензионни изтребители Су-27СК през 2000 г. в дадения случай не е показателна.
Тогава китайците осъществиха своята работа чрез използването на технологии, които им бяха предоставени от руснаците в рамките на лицензионно споразумение от 1996 година. Липсващите документи са лесно набавени от авиоремонтни предприятия в Украйна за Су-27, с които те разполагат от съветския период.
Независимо от неголямото число, китайските Су-35 могат да окажат известно влияние на баланса на силите в отделни потенциални горещи точки на планетата, като Тайван например. Радиолокационната станция „Ирбис“ има възможност да открива въздушни цели на разстояние до 400 км, което ще позволи на Пекин да патрулира над континенталната част на Китай и въздушното пространство над Тайван.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.