В своя блог анализаторът подчертава, че съветският МиГ-25 и сега е рекордьор по скорост сред аналогичните машини. Преводът на статията е публикуван от ИноСМИ.ru.
Съветските конструктори създават този самолет през 1960-те години за противодействие на американските високоскоростни самолети. Той е проектиран за бързо постигане на големи височини и работа предимно на такива височини, пише “Российская газета”.
От конструкторското бюро “Микоян” успяват да решат проблема с преодоляването на така наречената “температурна стена”.
При набиране на височина, когато скоростта на самолета надвишава скоростта на звука три пъти, възникват температури, които могат да унищожат алуминиевите сплави – основният материал, от който са изградени самолетите.
Мори Кентаро пише, че това е сравнимо с кораб, връщащ се от космоса, който влиза атмосферата на Земята. При скорост от няколко Маха въздухът пред машината е толкова сгъстен, че се получава “температурна стена”.
За да не изгори самолетът в атмосферата, за МиГ-25 са разработени специални сплави с напълно нови характеристики.
За разлика от алуминия, те издържат на високите температури, но са много тежки. Конструкторите успяват да разрешат и този проблем. Тези сплави се използват само в онези структурни елементи, които са най-изложени на разрушителни температурни въздействия.
На МиГ-25 е поставени рекорд за скороподемност. За четири минути и единадесет секунди при максимална тяга той достига 35 000 м височина. Дори и да бъде засечен от вражески радари, е невъзможно да се “хване” със системи за противовъздушна отбрана. Той е недосегаем и за други изтребители.
Теглото на съветския самолет достига 40 т, разходът на гориво също е сериозен. Изтребителят получава мощен радар и четири ракети. Според експерти тази машина по основните си характеристики е била най-напредналата в света.
МиГ-25 носи титлата “крал на скоростта” половин век и досега нито една машина не е успяла да го надмине. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.