Хиляди се преклониха пред подвига на Ботев на връх Околчица

Хиляди се преклониха пред подвига на Ботев на връх Околчица
Въпреки лошото време хиляди българи се събраха на връх Околчица във Врачанския Балкан, за да се включат във всенародното поклонение пред паметта на Христо Ботев, съобщи БНР.

„Ще направя ръцете си на чукове, 
кожата си на тъпат и главата си на бомба, 
пък ще да изляза на борба със стихиите“. 

Тези огнени слова пише Христо Ботев преди 143 години, малко преди да поеме към героичния си подвиг за освобождението на Отечеството ни и да намери славната си гибел по стръмните склонове на Врачанския балкан.

Срещу гъста мъгла, студен ветрец, а и ръмящ дъжд се изправиха днес около 1000 родолюбци от цяла Българи, за да бъдат част от всенародното поклонение на връх Околчица.

Официалната програма започна с молебен за България, отслужен от Врачанския митрополит Григорий.

С рапорт бе обявен успешният край на 73-тия национален туристически поход Козлодуй-Околчица. 1400 души от цялата страна, предимно деца и млади хора, извървяха в последните 5 дни 120-километровия път на Ботевата чета и съпреживяха героичното ѝ дело.

Именно към децата и младите бяха насочени и думите на кмета на Враца Калин Каменов, който призова да ги възпитаваме в дух на родолюбие и патриотизъм.

За вдъхновението да бъдеш на 2-ри юни на Околчица ето мнението на някои от ентусиастите тук:
„За мен Ботев е един от героите на България, които са множество, но той е един от най-известните, с най-добра кауза – да освободи България от османската империя с несравнима храброст“.

„Той е човек, който показва как трябва да се отнасяме към родината, да се сме готови винаги са саможертва, винаги да помагане на ближния“.

„Само докато обичаме нашата родина и докато смятаме, че можем да оправим нещата, само тогава ще се оправим и ние“.
Денят на Ботев бе честван в цялата страна.

С военен ритуал и общоградски празник във Велико Търново беше открит паметник на Христо Ботев. След 41 години прекъсване достояние на обществеността отново е бюстът на Ботев, който е бил поставен в района на казармите на 18-и Етърски пехотен полк, когато в града е била дислоцирана Школата за запасни офицери „Христо Ботев“. След това монументът е бил демонтиран и съхраняван от военните, които го дариха на общината.

“Велико Търново е свързан с живота на Христо Ботев през неговите съпруга и дъщеря. Градът е първият, който след Освобождението чества официално 2 юни като Ден на Ботев и загиналите за свободата на България”, посочи при откриването на паметника на поета и революционера кметът Даниел Панов и призова за обединение в името на децата:
„Нека погледнем децата и младите хора. Нека нашата кауза бъде да създаваме условия за тяхното все по-добро бъдеще. Бъдете сигурни, че по този начин ще усетим силно духа на Ботев и българските герои“.

143-та годишнина от героичната гибел на Христо Ботев бе отбелязана с митинг поклонение в родния му град Калофер. На церемонията присъстваха десетки жители и гости на града.

Военнослужещи положиха гирлянда на славата на извисяващия се над града мемориален комплекс „Христо Ботев“, а хората изкачиха стълбите до паметника, за да сведат глави в минута мълчание с преклонение пред подвига на поета революционер и с почит към всички герои, загинали за свободата на България.

Трябва да бъдем горди българи, да се гордеем с историята, да се гордеем с името на Ботев и други герои, които са дарили живота си за България.

Това е огромно възхищение, почит и признателност.

Преди митинга-поклонение от двора на националния музей „Христо Ботев“ с военни почести бе изнесено знамето на Ботевата чета.

В словото си пред присъстващите на церемонията зам.-министърът образованието Таня Михайлова подчерта, че Ботев ни е необходим, за да буди примирените и задрямали духове, да изостря нашата чувствителност и да издига националното ни достойнство. / epicenter.bg


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.