Убиец на кораби: Су-30МКИ ще може да носи пет ракети BrahMos-NG, три пъти по-бързи от звука

Убиец на кораби: Су-30МКИ ще може да носи пет ракети BrahMos-NG, три пъти по-бързи от звука

Убиец на кораби..
Военната техника и оръжия, създадени от руските конструктори, заемат нови ниши на световния пазар. Въпреки санкциите. Това потвърдиха военнотехническият салон IDEX-2019, провел се в Обединените Арабски Емирства, и аеросалонът в Индия.

Индия е един от най-големите вносители на въоръжение в света и за доминирането на пазара ѝ се води много сериозна борба. Въпреки колосалния натиск, ръководството на страната не само не преустанови военнотехническото сътрудничество с Москва, но дори планира да го разшири, пише “Российская газета“.

Mantralaya Times@mantralayatimes

RT DG_PIB: One of the major focus areas at :

See Mantralaya Times’s other Tweets

Една от сензациите на салон “Аэро Индия 2019” беше съобщението за съвместните работи по създаването на хиперзвукова ракета с въздушно базиране BrahMos-2. Както заяви генералният мениджър по маркетинга и експорта на руско-индийската компания “БраМос Аэроспейс” Павлин Патхак, ракетата ще бъде създадена и изпитана не по-късно от 2024 година.

Крилатите ракети с наземно, морско и въздушно базиране от серията BrahMos уверено влязоха в арсенала на индийските въоръжени сили.

Днес тези крилати ракети, най-добрите в своя клас, стоят на въоръжение в не една армия в региона.

Универсалната крилата ракета “Брамос” е създадена на базата на руската противокорабна крилата ракета “Яхонт”. Названието си получи в чест на две реки в Индия и Русия – Брахмапутра и Москва.

BrahMos е способна да развива скорост от 2,8-3,0 Маха, което е над три пъти повече от скоростта на основната американска противокорабна ракета “Харпун”. Височината на полета ѝ достига 15 км, а максимално ниската ѝ височина на летене е едва 10 метра.

Ракетата носи бойна глава с маса от 200 до 450 килограма. Има активна самонасочваща се глава с обсег на откриване на целите до 80 километра.

В ракетата е реализиран принципът “стреляш и забравяш”, тоест след изстрелването ѝ тя сама лети към обозначената цел и я поразява точно, дори ако мишената маневрира.

Известно е, че тежкият изтребител Су-30МКИ носи под фюзелажа си една ракета “БраМос”. Затова още една сензация стана съобщението, че завършват работите по облекчен вариант на ракетата. Изтребителите Су-30МКИ ще могат да носят едновременно до пет нови ракети, които вече са наречени BrahMosNG и за първи път бяха демонстрирани по време на авиосалона в Бангалор. Тези ракети могат да бъдат носени и от по-леките изтребители МиГ-29.

Между другото, съвсем неотдавна в чуждестранната, а дори и в руската преса, беше разпространена странна кампания по дискредитация на МиГ-29. А именно, че самолетът е напълно остарял и няма смисъл от закупуването му.

А ето, че ВВС на Индия решиха да добавят в своя парк още 21 нови машини от тази марка.

По думите на заместник-директора на Федералната служба по военнотехническо сътрудничество Анатолий Пунчук сега се водят преговори по този повод и е напълно възможно количеството изтребители МиГ-29, които ще закупи Индия, да е дори по-голямо.

Русия предлага на територията на Индия да се организира производството на руски самолети МС-21, Ил-114-300 и Бе-200. Ако това се случи, то то ще бъде истински пробив в сътрудничеството между двете страни. Готви се междуправителствено споразумение по създаването на завод за производството на автомати “Калашников” в Индия.

То може да бъде подписано още тази година. Това съобщи директорът по международното сътрудничество и регионалната политика на “Ростех” Виктор Кладов.

Русия също така възнамерява да излезе на индийския пазар за безпилотни летателни апарати, както обяви министърът на промишлеността и търговията Денис Мантуров по време на авиокосмическото изложение “Аэро Индия 2019”.

Източник: bg.rbth.com


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.