Новите руски системи за противоелектронна борба са самият връх на руската техническа мисъл, когато става въпрос за специални форми на борба с врага, който се отбранява със сложни военни технологии.
технологии
Военният експерт и главен редактор на “Арсенал Oтечества” Алексей Леонков обясни начина, по който работят новите системи за противоелектронна борба “Самарканд”, разположени в Калининградска област преди два дни.
Според него системите за противоелектронна борба “Самарканд” имат за цел ефикасно да неутрализират комуникационните системи на врага, като ги заглушат.
Под “ударите” им попадат и вражеските радарни системи, разузнавателни самолети и военни сателити. “Самарканд” генерира смущения в такъв мащаб, че вражеската техника изобщо не може да установи местонахождението на наблюдаваните цели. Комплексът създава “хаос” и в GPS навигацията, а данните за географските координати не могат да бъдат получени.
Руският военен анализатор Владислав Шуригин също заяви, че системата “Самарканд” може да заглушава сигнали. “Това на практика означава, че, с влизането на въоръжение на този комплекс врагът няма да може да се използва комуникации, оборудване за ориентиране и системи за разузнаване. На практика врагът става сляп и глух”, каза Шуригин пред радиостанция “Москва”.
Неотдавна министерството на отбраната на Русия обяви, че руската армия се е сдобила с новата система за противоелектронна борба “Самарканд” не само в Калининградска област, но и в други важни отбранителни точки. Според тези твърдения общо 13 единици “Самарканд” са разположени по различни стратегически линии.
Три единици от системата са разположени на територията Северозападния федерален окръг, по-конкретно в Калининград, Архангелск и Мурманската област. Останалите девет единици от новата система са разположени около Москва, Нижни Новгород, Краснодар и Приморския край, включително в Еврейската автономна област в Далечния изток, както и на територията на Беларус. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.