Най-опасните руски оръжия

Най-опасните руски оръжия
Най-опасните руски оръжия според американски военни специалисти, класирани според степента на заплаха за сигурността на САЩ, показва видеото от канала “Седемте най” във Vbox7.com.

На първо място е техника от ядрения арсенал на Русия, но в списъка са някои страховити подводници, ракети и ракетни комплекси.

На седмо място са подводниците от клас “Амур”. 

Те имат конструкция, която намалява шума и това ги прави трудни за откриване. Имат 4 торпедни и 10 ракетни отсека. Представляват голяма опасност за военния флот според анализа на САЩ.

Следва многоцелеви изтребител СУ-35. 

Той има уникална маневреност, може да се издига на голяма височина и е с голяма бойна товароносимост. Експертите определят комбинацията от скорост, мощност и маневреност, като опасна.

Стратегически ракетен комплекс “Топол – М” е на пето място. 

Той представлява подвижна ракетна система с обсег на действие 11 000 км и защита от електромагнитни импулси при ядрени взривове. Ракетата е трудна за прихващане от ПРО – противоракетен щит.

Стратегически ракетен комплекс РС-24 “Ярс”. 

Ярс е междуконтинентална балистична ракета с твърдо гориво за мобилно базиране с разделяща се бойна глава. Обсегът е около 10 000 км. и използва нов тип гориво.

На трето място са подводниците от клас “Ясен”. 

Те са многоцелеви атомни подводници от четвърто поколение, въоръжени с противокорабни крилати ракети. Разполага с 10 торпедни и 8 ракетни отсека. Потапя се до 600 м и издържа до 100 денонощия без изплуване.

Следва балистична ракета Р-30 “Булава – 30”. 

С Булава са въоръжени подводниците “Борей”. Междуконтиненталната балистична ракета може да поразява цели на 11 000 км, като има по 11 ядрени бойни глави.

На първо място сред най-опасните за САЩ руския оръжия са именно

атомните подводници “Борей”. 

Те имат на въоръжение 16 балистични ракети и са основата на руската боеспособност на при ядреното възпиране.
Източник: vesti.bg


Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.