Над Сирия за първи път е забелязан самолет Ту-142

Над Сирия за първи път е забелязан самолет Ту-142
Руският военен самолет, който досега никога не се е появявал в Сирия, за първи път бил забелязан от местни жители в района на големия сирийски град Алепо.

Става дума за самолета Ту-142 с голям радиус на действие, който „ловува“ за атомни подводници на противника.

На видеото, показващо разузнавателния самолет с характерното само за самолетите Ту-95 приглушено бумтене, пръв обърна внимание автор на авиационния сайт The Aviationist. Предполага се, че самолетът е бил забелязан от местни жители в Идлиб, край Алепо, който се намира на близо 40 километра от промишления център на страната.

Почти бомбардировач

Самолетите Ту-142 са създадени на базата на известните в цял свят руски бомбардировачи с голям обсег на действие Ту-95, които вече бяха използвани над Сирия при бомбардировките на позиции на „Ислямска държава“ (терористична групировка, чиято дейност е забранена в редица страни, включително и в Русия).

Руски стратегически бомбардировачи започнаха да нанасят удари по цели в Сирия в средата на ноември. В тези операции участваха бомбардировачите с голям обсег на действие Ту-160, Ту-95МС и Ту-22М3.

Въпреки че в ударите по сирийски цели участваха кораби на Каспийската флотилия, а в подкрепата на групировката се включиха кораби на Черноморския флот, руски самолети за борба с подводници в този район не бяха забелязани досега.

Външно Ту-142 почти не се различава от базовия бомбардировач Ту-95. Само че на появилото се видео се вижда удължението в горната част на кила, което го има само модификацията на Ту-95 за борба с подводници.

Тези самолети са базирани на Северния флот и на Тихоокеанския. В СССР имаше група самолети на въоръжение на Черноморския флот, към 2006 година обаче украинските власти нарязаха всички получени от тях самолети за борба с подводници на скрап. Освен това осем експортни самолета Ту-142МЭ са били доставени на Индия.

Може да каца направо на земята

На времето Ту-142 имаха по-мощни двигатели НК-12МП, а друга разлика бе подсиленото шаси, позволяващо на самолетите да кацат на подготвени грунтови летища.

„Самолетът има цял комплекс от антени, с които е окичен като елха. За да индентифицира обектите под вода, самолетът хвърля радиошамандури. Радиошамандурата във вода работи на принципа на пасивно-активното откриване на цели, слуша какво става под водата, предава информацията до самолета и, след като е приключила работа, се самоунищожава“, разказа експерт.

Появата на руски самолет за борба с подводници в небето над Сирия може да е свързано с неотдавнашния американски удар по позиции на ИД, който нанесоха ВВС на САЩ от самолетоносач, намиращ се в Средиземно море. Отбелязано бе, че това е първата подобна операция на военните на САЩ от 2003 година.

Да се разбере какво става в морето

„В Сирия в базата Тартус има наши военни кораби. Естествено в Средиземно море има съдове на НАТО, не само надморски, но и подводни. Корабите трудно могат да изяснят какво става в морето, ако стоят край брега. Това може да направи самолетът Ту-142, който е бил създаден именно за откриването преди всичко на сили над водата и под водата. Неслучайно той бе наречен морски ловец заедно с Ил-38. Разбира се, за разлика от Ил-38, Ту-142 носи противокорабни ракети, тоест може да порази и морски съд над водата“, поясни експертът.


Loading...

По какъв маршрут е летял до Сирия Ту-142 е трудно да се каже, защото военните самолети обикновено не включват предаватели, чрез които могат да бъдат следени на сайтове от типа Flightradar. „Той не е бил наблюдаван на Flightradar 24 и въобще Ту-95/142 никога не са се появявали на този сайт“, поясни пред „Газета.Ru“ авиационният експерт Дейвид Ченчоти, редактор на сайта The Aviationist. Човекът от видеото, чийто глас се чува зад кадър, казва на арабски, че вижда такъв самолет „за първи път“.
Оригиналният текст на статията на сайта http://www.gazeta.ru/army/2016/06/06/8287331.shtml

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.