Американският пилот Гай Рейзер, който вече е на 61-годишна възраст и се намира в оставка, дълго помни впечатленията си от първите си срещи със съветските бойни самолети Су-22 и МиГ-29.
Ето какво каза бившият офицер, служил в американските ВВС:
Както пише The National Interest, бъдещият полковник от ВВС на САЩ през 2001 г. участвал в програма за тактическо лидерство в НАТО, обучавайки летци на изтребители от Алианса. Между другото, влизащата в НАТО Полша вкарва в Алианса голям брой съветски самолети. И по-конкретно – 1-во крило на полските ВВС разполага с МиГ-29 на въоръжение.
“Пред нас беше поставена задачата да представим западната тактика”, споделя Гай Рейзер, цитиран от “Российская газета“. Също така полските пилоти е трябвало да бъдат обучени за съвместни действия с летците от НАТО.
На заключителните учения четири МиГ-29, съпроводени от още четири полски Су-22, летят на ниска височина към целта, която е защитавана от четири самолета на НАТО F-16. Гай рейзер се намира на задната седалка на водещия МиГ-29. По негови думи в сравнение с F-15Е, с който е свикнал американският пилот, МиГ-29 е “много маневрен, когато е необходимо, но се оказва, че използва за това много гориво”.
По време на ученията летецът от американските ВВС успява още веднъж да полети на съветски самолет. И той отново отбелязва високата маневреност на МиГ-а. Но, както смята американецът, на самолета, чиито пилоти до голяма степен разчитат на наземните диспечери, не му достига обща ситуационна осведоменост и обсег на действие.
“Диспечерите имаха почти такъв контрол, какъвто и пилотите. Искахме да ги освободим”, каза той.
Гай Рейзер също лети и на задната седалка на полски Су-22 и описва този самолет като “мускулест”, но също така зависим от наземните диспечери.
Въпреки това американският летец признава, че не би искал да влиза във въздушен бой срещу такива изтребители. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение на WARS.BG – Военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.