Концернът “Техмаш” (част от “Ростех”) разучава въпроса за създаването на боеприпаси за реактивни системи за залпов огън (РСЗО), които да поразяват целта с електромагнитен импулс (ЕМИ).
Това съобщи за ТАСС заместник-генералният директор на концерна Александър Кочкин.
“Въпросът за създаването на такива боеприпаси е в процес на обсъждане. Има концептуални идеи, които сме готови да превърнем в реалност, при наличие на съответните искания от клиента”, каза Кочкин, отговаряйки на въпроса за разработването на реактивни снаряди за РСЗО с бойни части, генериращи ЕМИ, както и ракети за радиоелектронна борба (РЕБ).
Той добави, че засега държавният клиент в лицето на министерството на отбраната все още не е издал технически искания за такива снаряди.
Според запознати източници електромагнитните боеприпаси включват генерирането на мощен електромагнитен импулс в момента на експлозията. Експертите не съотнасят този тип боеприпаси към средствата за РЕБ, тъй като те не само потискат, създават смущения или лъжливи радиоелектронни условия, а поразяват електрониката на врага на физическо ниво, “изгаряйки” главите на самонасочващите се ракети, комуникационното оборудване, сателитната навигация, контролните устройства и др.
По-рано беше съобщено, че няколко страни (САЩ, Израел и Русия) работят по създаването на такива оръжия. По-специално – изследователската лаборатория на военновъздушните сили на САЩ (AFRL), заедно с Boeing, Raytheon и Lockheed Martin, са разработили електромагнитно устройство(CHAMP), монтирано на крилата ракета. Такова устройство, при полет над мишена, трябва да порази радиоелектронното ѝ оборудване с микровълни.
Forecast International съобщи, че американските военни вече са получили поне 20 нови електромагнитни ракети, чиито носители са стратегическите бомбардировачи B-52 Stratofortress. До момента никоя друга страна в света не е въоръжена със серийни специализирани електромагнитни боеприпаси. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение на WARS.BG – Военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.