Причините за съветската въздушна атака над Стокхолм през 1944 г. се разискват и до днес.
На 22 февруари 1944 г. шведите се чувстват като в разгара на война. Стокхолм и малкото градче Стренгнес са бомбардирани от неизвестни самолети.
Неутралната Швеция, която открито не е участвала в конфликти почти 150 години, е в шок. Когато шрапнелите от бомбите са идентифицирани като съветски, възниква въпросът: това грешка ли е или току-що е започнала пълномащабна инвазия от страна на СССР?
Бомбардировки
Когато в тъмната зимна вечер около 20:00 ч. четири неидентифицирани чуждестранни бомбардировача се появяват в небето над Швеция, местната военновъздушна отбрана се оказва напълно безполезна. С липса на радарно оборудване за нощно наблюдение, те просто ги пропускат в тъмнината.
Откритият театър след бомбардировката от 22 февруари 1944 г.
Свободни източници
Само един АА пост в централната част на Стокхолм забелязва самолет в небето, но, докато се опитва да изясни ситуацията или да открие огън, машината вече е изчезнала от погледите.
Бомбите започват да падат в различни части на шведската столица – за първи път в историята на града. Една 100-килограмова бомба унищожава открит театър, като оставя огромен кратер с дълбочина от 3 и широчина от 5 метра. Под обстрел е не само Стокхолм, но и малкото градче Стренгнес на няколко километра западно от столицата.
След като последните бомби падат почти в 1:00 ч. през нощта, мистериозните бомбардировачи отлитат по посока Балтийско море. За щастие няма жертви на земята. Само двама шведски войници са ранени.
Непризнатата грешка
Проверка на снарядите с букви на кирилица показва, че нападението над Стокхолм е извършено от съветски самолети. Скоро е установено, че не е настъпила съветска инвазия. Но и до днес остава въпросът: каква е целта на тази атака?
През февруари 1944 г. съветските ВВС провеждат масирани бомбардировки над Финландия. Особено ожесточени са ударите над Хелзинки, Турку и Котка, но бомбардировачите достигат също Мариехамн на Оландските острови, на една ръка разстояние от Швеция.
Заместник-областният управител на на Сьодермалмски район с шрапнел с дължина от 1 метър
Свободни източници
Накрая шведите стигат до заключението, че нападението над Стокхолм е грешка и съветските бомбардировачи просто са загубили пътя си в мрачната зимна нощ. Такъв инцидент не е безпрецедентен. През 1940 г. съветски самолети внезапно бомбардират Паяла в Северна Швеция по време на Зимната война. Не е обаче само СССР. Британските кралски военновъздушни сили по погрешка атакуват Малмьо и Лунд през 1940 г. и 1943 г. съответно.
Искането за разяснение от страна на Швеция е посрещнато с пълно отричане на каквато и да било въздушна атака на шведска територия от страна на съветите – дори и такава, направена по погрешка. “Въздушното нападение над Стокхолм изглежда е извършено от германските или финландските ВВС с намерение за провокация”, добавят съветските дипломати.
Официално Швеция признава инцидента като навигационна грешка на съветските ВВС. Въпреки това ръководството на страната е възмутено, че, за разлика от британците, които поднасят извиненията си, СССР отказва да признае вината си.
Възможните причини
Не всички вярват на официалната версия. Има предположение, че съветската въздушна атака е била предупреждение към Швеция да не оказва помощ, като изпраща доброволци във Финландия, както прави по време на Зимната война.
Февруари 1944 г.
Getty Images
Шведският контраразузнавателен офицер Торе Форсберг е сигурен, че съветите са атакували Стокхолм, за да принудят Швеция да освободи съветския шпионин Василий Сидоренко. Сидоренко от своя страна е арестуван през 1942 г. за шпионаж, отчасти свързан с разполагането на танкова дивизия в Стренгнес, който изненадващо попада под съветската атака две години по-късно (Борис Григориев, Торе Форсберг. Шпионинът Емелан. Стокхолм, 2006).
Много пъти съветите искат от Швеция да освободи Сидоренко, но шведите, които го осъждат на 12 години затвор, отказват. “Оставяте Сидоренко да умре от глад и мъчения. Свободен Сидоренко, това искаме преди всичко”, казва агресивно съветският външен министър Вячеслав Молотов пред шведския пратеник Вилхелм Асарсон (Вилхелм Асарсон. В сянката на Сталин. Стокхолм, 1963).
Последици от бомбардировката
Свободни източници
Шведите също така намекват, че началникът на съветската тайна полиция Лаврентий Берия е приел случая със Сидоренко като лично дело.
Ако съветската въздушна атака е имала такива цели, то тя ги е постигнала. Швеция не оказва помощ на Финландия. Нещо повече – Василий Сидоренко е освободен четири дни след бомбардировките над Стокхолм. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.