Ето кои са най-развитите военни технологии на Русия, които всяват страхопочитание

Ето кои са най-развитите военни технологии на Русия, които всяват страхопочитание
Русия разполага с четвъртия най-голям военен бюджет в света – 66.4 милиарда щатски долара. Така въоръжените сили на страната са съставени от близо 845 000 войници, 22 500 танка и 1 399 самолета.

Кои руски оръжейни системи обаче будят най-голямо страхопочитание у врага?

Предлагаме Ви някои от най-развитите военни технологии на една от най-големите сили в света.

“С-300” – далекобойна зенитно-ракетна система “земя-въздух”

– може да свали цел до 400 километра разстояние

– може да свали шест самолета едновременно

Атомна подводница “Новоросийск” – “неуловимата” подводница

– двигателят ѝ е по-тих от шума на морето зад борда
– според дизайнерите, корабът може да остане незабелязан на екраните на натовските радари

Туполев “Ту-160” – стратегически бомбардировач-ракетоносец

– най-големият свръхзвуков боен самолет- може да носи до 40 000 килограма оръжеен товар
– 16 броя в експлоатация

“Панцир-С1” – зенитен ракетно-оръдеен комплекс

– разполага с боен запас от 12 ракети “земя-въздух” и 1600 снаряда- две 30-милиметрови картечни оръдия

“МИ-28” – противотанков боен хеликоптер

– разполага с 30-милиметрово оръдие 2А42 със скорострелност 900 изстрела/мин. (по въздушни цели) и 300 изстр/мин. (по наземни цели)
– на четирите пилона под крилата могат да се монтират различни оръжия – контейнери с гранатохвъргачки, контейнери с бомби до 500 кг, контейнери със запалителна смес, системи за въздушно миниране и др.

“РС-24 Ярс” – термоядрена междуконтинентална балистична ракета


Loading...

– на въоръжение от 2010 година, максимална далекобойност – 11 000 километра- мощността на заряда варира от 150 до 300 килотона
– подобна ракета е най-малко 100 пъти по-силна от атомната бомба “Малчугана”, хвърлена над Хирошима по време на Втората световна война
Източник: fakti.bg

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.