Руски генерал говори за потенциала от дълбоката модернизация на термоядрената въздушна бомба В61-12, която скоро ще може да се ползва като стратегическо оръжие от тактическите изтребители-бомбардировачи от 4-о поколение.
Модернизацията на термоядрената бомба В61 до 12-о поколение превърна авиационния боеприпас от тактическо в стратегическо оръжие, заяви бившият началник на Главния щаб на РВСО (от 1994 до 1996 г.) генерал-полковник Виктор Есин.
Експертът предположи, че възможността самолетите-носители на В61-12 да се намират в базите на НАТО в Литва или Латвия “фактически променя статуса на това ядрено оръжие”.
“По отношение на Русия то престава да бъде тактическо, тъй като е способно леко да достигне до обектите на централния промишлен район на страната, големите градове, включително Москва.
Това позволява В-61-12 да стане значително допълнение към стратегическите настъпателни сили, които днес притежават Щатите”, смята генерал-полковникът.
Експертът отбеляза, че заедно с бомбата се усъвършенстват и нейните самолети-носители, и по-конкретно американските F-15 Eagle и F-16 Fighting Falcon, както и европейските Tornado.
Освен това с тези боеприпаси ще бъдат снабдени и изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II, стратегическите бомбардировачи B-52 Stratofortress и B-2 Spirit, а също така и перспективният слабо забележим B-21 Raider.
По същността си В61-12 представлява дълбока модернизация на В61. Усъвършенствани са корпусът ѝ и нейната система за насочване.
Мощността на бомбата (около 80 килотона) е оставена без промяна. Американските военни ще започнат да получават новото оръжие от пролетта на 2020 година.
От 1967 г. насам са произведени общо 3155 серийни единици В61 от различни модификации. В момента около 1200 такива авиационни бомби се съхраняват в базите на НАТО. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.