Последната българска подводница „Слава” потъва в ръжда край Варна

Последната българска подводница „Слава” потъва в ръжда край Варна


Последната българска подводница e заплашена от гибел. 5 години след като беше свалена от въоръжение тя гние във Варна, а проектът за превръщането й в музей все още не е осъществен. Така след четвърт век служба приключи славният път на „Слава“ във Военноморските ни сили.

В момента „Слава“ е тъжна гледка – закотвена на пристан, потънала в ръжда и изгнила.

След „пенсионирането“ й подводницата бе прехвърлена на Община Варна, за да стане музей. Идеята обаче не е реализирана.

Последният командир на „Слава“ кап. I ранг Камен Кукуров споделя с мъка, че подводницата по естествен път ще стане на скрап, освен ако в следващите месеци не се вземат спешни мерки. Тази година се навършва един век от началото на подводното плаване в България – добър повод да бъде спасена последната ни подводница.

„Ако не успеем, „Слава“ безславно ще се превърне в купчина метал. Ние не искаме това и няма да го допуснем . Ние сме били десетата държава в света с подводен флот”, категоричен беше пред БТВ капитан I ранг Станко Станков, председател на Съюза на подводничарите.

„Не е от значение само за Варна, а има национално значение като туристическа атракция“, коментира и Павел Димитров от Съюза на подводничарите.

„Слава“ е построена през 1959 г. в бившия Съветски съюз. Проектът предвижда да бъде извадена на сушата и най-вероятно вкопана в земята.

Експертната група със заповед на кмета на общината трябва да предложи по-подробни финансови и технически разчети.

Според кап. I ранг Камен Кукуров, началник на отдел „ Подготовка и използване на силите“ към ВМС, възвращаемост би имало. Мястото е избрано, а дали във Варна ще има подводница-музей , зависи от това дали ще се намерят средства./

Източници:Епицентър / presstv.bg


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.