Наследникът на “Черната акула”: в какво се крие огромният потенциал на Ка-52

Наследникът на "Черната акула": в какво се крие огромният потенциал на Ка-52
Най-страшният хеликоптер на Русия, който се превърна в истинска легенда, беше тестван в бойни условия в Сирия.

През следващите години Въоръжените сили на Русия ще получат 114 единици Ка-52.

Преди десет години, в края на октомври 2008 г., в авиационния завод “Прогрес” (град Арсениев, Приморски край) започна производството на Ka-52 “Алигатор”.

През ноември 2011 г. разузнавателнo-ударният вертолет е приет на въоръжение, а пет години по-късно е и бойният му дебют в сирийска операция.

“Алигатор”, създаден от известния конструктор Сергей Михеев, се превърна в една от най-ефективните въздушни бойни машини в света. През следващите години въоръжените сили на Русия ще получат 114 единици Ка-52. В новите модификации е взет предвид опитът от бойното поле в Сирийската арабска република.

Наследникът на “Черната акула”

“Алигатор” е подобрена двуместна версия на хеликоптера Ка-50 “Черна акула”, който стана широко известен след излизането си на киноекрана в едноименния филм от 1993 година. В действителност машината е посещавала театъра на военните действия (ТВД) само няколко пъти – по време на антитерористични операции в Чечения. А през 2009 г. производството ѝ е преустановено. В небето на войната трябва нов “хищник” – Ка-52.

“Черната акула” е революционна разработка. Конкурирайки се с американския АН-64 Apache и с руския Ми-24, главният конструктор на ОАО “Камов” Сергей Михеев инвестира огромен потенциал за модернизация в своето изобретение. Концепцията на Ка-50 се оказва толкова оригинална и успешна, че, що се отнася до неговата значимост, много специалисти го сравняват с Ми-8, най-популярният сред многоцелевите вертолети.

Тестовете на “Черната акула” демонстрират жизнеспособността на едноместното оформление. Функциите на втория пилот са заменени от усъвършенстваното бордово оборудване. Например – процесите на машинно управление и стрелбата са максимално автоматизирани.

“Черната акула” се е утвърдила като маневрена машина, която може да изпълнява бойни мисии в планински и залесени райони при всякакви климатични условия. Недостатъците ѝ често включват цената: вертолет с коаксиална схема (с всичките си предимства) струва на клиента по-скъпо от такъв, изпълнен по класическата схема с главен и опашен ротор.

Едноместният дизайн на Ka-50 също предизвика спорове. Критиците сочат, че бойният хеликоптер, дори и с най-модерните автоматизирани системи за контрол, не може да се справи без втори пилот. Трудно е за един пилот да контролира ситуацията на бойното поле, която освен това става все по-сложна и непредсказуема.

Поддръжниците на “Черната акула” и самият Михеев настояват, че едноместното разположение е стимул за по-нататъшен напредък в развитието на вертолетостроенето, уверена стъпка в бъдещето, където ролята на човека в битката ще намалее. Освен това намаляването на екипажа ще намали и жертвите, а в бъдеще ще намали и разходите за обучение на пилоти.

Двуместен и безопасен

Развитието на двуместната версия на “Черната акула” стартира през 1994 година. На 19 ноември 1996 г. Сергей Михеев представя първия модел на Ка-52 с “хищническия” прякор “Алигатор”. На 25 юни 1997 г. се състои първият полет. Машината е 85% унифицирана със серийния Ка-50. Оборудвана е с жиростабилизирана оптикоелектронна система “Самшит-Е” и обзорно-прицелна система “Ротор”.

Базиран на сирийския опит

Бойното кръщение на Ка-52 се случва в Сирия. Новите хеликоптери са прехвърлени в страната в началото на 2016 г.

Първите снимки на бойната употреба на “Алигатори” се появиха в интернет през април 2016 година. Руските вертолети поразиха неуправляеми авиационни ракети на терористични организации. Операцията се проведе близо до град Ел Карятейн, на 150 км североизточно от Дамаск. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение на WARS.BG – Военният портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.