Кой е по-добър – руският АК-47 или американският AR-15?

 Кой е по-добър – руският АК-47 или американският AR-15?
На въпроса отговаря руски спецназовец, който е участвал в контратерористичните операции под гриф “строго секретно” в различни точки на света.

И, съдейки по думите му, всичко около АК далеч не е толкова еднозначно, колкото може да изглежда на пръв поглед.

Точно 100 години минаха от рождението на Михаил Калашников – човекът, който създава най-смъртоносното и масово оръжие на ХХ век, разпространило се по света в над 100 млн. екземпляра – АК-47.

От втората половина на ХХ в. и до ден днешен не стихват споровете за това кой е по-добър – руският АК или американският AR-15 (платформа, на базата на която са създадени главните американски винтовки, сред които М-16 и М-4).

Кой е по-добър и за какви ситуации – пред Russia Beyond разказва действащ сътрудник в спецподразделенията, който участва в “открити” и “закрити” контратерористични операции на територията на Русия и зад граница.

Идеалното оръжие

АК-47

Идеалното оръжие е коктейл “Молотов”. Всичко останало е ефективно и добро по свой начин.

По редица точки нито едно оръжие в света не може да изпревари автомат “Калашников” (АК). Главната сред тях е надеждността.

АК не е необходимо да е точен и ергономичен като американските и немските винтовки. Главните му задачи са простота на производството и експлоатацията, както и максимална надеждност.

Казано накратко, в арсенала на всеки боец в нашите подразделения стоят и американските AR-15 и M4, както и немските H&K 416 и H&K417. Но, когато се отправяме на задачи някъде “на г*за на географията”, винаги взимаме АК. Причината е проста – на 100% сме уверени, че ще работи.

И при това точността на АК, от която има какво да се желае в сравнение с “чужденците”, напълно ни удовлетворява на кратки разстояния за стрелба (до 200 м). Ще уцелиш или не тук зависи изцяло от нивото ти на подготовка и способността ти да работиш в стресови ситуации, когато по теб летят куршумите на врага.

Плюсовете на “американеца”

AR-15

“Калашникът” никога няма да изпревари AR-15 по точност и ергономичност. При стрелба на големи дистанции (600-700 м) винаги взимаме снайперски винтовки на базата на AR-15. Причината е проста – в Русия няма качествени и сериозни неща, които да ни позволят ефективно да изпълняваме специални задачи на тези разстояния.

Ако говорим за останалите плюсове на “американеца”, то освен точност, има и възможност за персонализиране на оръжието – да си избереш приклад, дръжка, прицели, цеви, да поставиш чувствителен спуск, който да ти подхожда (в оръжията спусковият механизъм е сходен с двигателя и съединителя на колата – в него е сърцето и най-важното, което има вътре).

Освен това откатът на платформата AR-15 е в пъти по-малък, отколкото при АК. “Ударът” идва право в рамото и винтовката много по-малко подскача в ръцете при стрелба. В бой това позволява да се спестят жизненоважни секунди. Казано просто, не ти трябва да връщаш оръжието на предишната позиция и можеш да стреляш наред в една или друга точка в тила на врага.

Какво трябва да се подобри при АК и AR

При AR трябва да се подобри надеждността.

В АК всичко, което е могло да бъде подобрено, е направено. Казано просто, страната трябва да направи златен паметник на Калашников, да го постави срещу Кремъл, да каже “благодаря” и да забрави веднъж завинаги за АК. Трябва ни изцяло ново оръжие, създадено с напълно нов “двигател”.

АК-12 не е ново оръжие. Това е дълбока модернизация на АК-74 за общовойсковите нужди, а не принципно ново оръжие за спецназа, създадено на принципите на XXI век.

АК-12 е набор от ергономични решения, които да направят стария АК-74 ефективно оръжие в ръцете на редовната армия във войните на XXI в., но никак не е оръжие за спецназа, което да унищожава с точност цели по целия свят. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.