Как един летец от времето на соца стана козар

Как един летец от времето на соца стана козар
Житейската лента е записала завладяващ разказ на 85-годишния Илия Хайлазов, свързан с неговите приятели, семейство и съдбата на сина му Александър. Няма ден, от който Илия да се срамува.

Завършва основно образование в Драгановското централно училище и постъпва през 1945 г. в непълната гимназия в селото с директор Петко Беливанов.

Класният им ръководител Петър Петров, учител по история, насочва него и неколцина съученици към създаване на ремсова организация, която насърчава любознателността им към задълбочена дейност по история, литература и физика.

С учителя по физика Любенов се включили в направа на учебни помагала. Илия се отнасял с особено уважение към съученика си Христо Първев, когото определил като лектор в литературната група, изучаваща самостоятелно извън училище епическите поеми „Илиада” и „Одисея” на Омир.

Интересът към „Илиада” е породен от превода, който е направил поетът Асен Разцветников, роден в Драганово. В групата участвал и Петър Гацов, който още в четвърто отделение написал първото си стихотворение „Родина”, а сега написва Химн на Драгановската гимназия, чиято музика създава учителят Йордан Суванджиев.

В гимназията Илия Хайлазов проявява активна ремсова дейност под ръководството на киномеханика Денчо Куцаров, на когото е помагал вечерно време в кинокабината за нагряване кокса на мишините. Куцаров го насочвал към организиране на тази ремсова дейност за подготовка на бъдещи творчески и родолюбиви личности. Създадена е група от 120 младежи в селото, която приема за командир Христо Първев и заминават през лятото на 1947 г. за два месеца като бригадири на националния обект „Хаинбоаз” – „Прохода на републиката”. Илия

 и днес пази удостоверение № 19, където е посочено, че е строил Хаинбоаз

С подпис на Пенчо Кубадински, че от 1 юли до 25 август 1947 г. е участвал в Национална младежка строителна бригада на обект „Хаинбоаз” в отряд „Христо Кърпачев”.

Посочените драгановски гимназисти заедно с Марин Гацов, родени през 1929 г., завършват средното си образование в Горна Оряховица. Следва пътят към висшите учебни заведения в България. Илия Хайлазов постъпва доброволец във военновъздушни сили и завършва училището в Долна Митрополия. Постъпва като пилот-летец на самолети и хеликоптери в Стара Загора, а после и в Пловдив.

Стигнал до майор и началник на отделни авиоотряди, се уволнява през 1956 г. Христо Първев завършва българска филология в Софийския университет. Специализира чешки език и съвременно езикознание в Карловия университет в Прага.

Става професор по съвременен български език в Софийския университет, където се пенсионира. Петър Гацов завършва медицина в София, става главен лекар на санаториум в Котел, а после завеждащ отдел в МНЗ, където се пенсионира. Петър Гацов пише през целия си живот стихотворения със социален и интимен характер, сатири и епиграми. Марин Гацов завършва икономика във Варна, работи като счетоводител в машино-тракторна станция и Селскостопанската авиация в Горна Оряховица, секретар и зам.-председател на Община Горна Оряховица, където се пенсионира.

Проследихме творческия път на групата драгановски гимназисти, чийто обществен ръководител се оформя Илия Хайлазов. След уволнението от въздушни войски той създава семейство в Пловдив и продължава работа в жп управлението на града, а после в селскостопанската авиация и жп управление в Горна Оряховица.

Грижи се за образованието на своя син и дъщеря. Особена тъга в гласа му прозвучава, когато разказва за сина си Александър. Той изучава радио- и електронни специалности в електротехникум и техническия университет в София. Продължава в Карлмарксщат в ГДР (днес Кемниц), след което пребивава 6 месеца в Мюнхен в ЦРУ.

Връща се в края на декември 1979 г. в Пловдив при родителите си, за да отпразнува с тях посрещането на Новата година. Хубаво семейно настроение. Синът иска след полунощ да посети свои бивши приятели. Излиза с шише „Плиска”, пълно с вино. Не се връща сутринта, нито вечерта на 1 януари. Бащата се разтревожва и се обажда на другия ден в Окръжното на МВР. След малко по телефона се звъни

и чува непознат глас, който му съобщава да посети моргата на Александровска болница да разпознае сина си

Пълно отчаяние в семейството. Бащата и до днес не може да разбере каква е причината. Той се досеща, че синът му има връзка с органите на Държавна сигурност. Съпоставя няколко факти: същия ден – 1 януари, са починали известен генерал и журналист от Радио „Свободна Европа”, а месец преди това в. „Правда” пише за Александър Илиев Хайлазов. По телевизията Сашо е говорил за мисията на разузнавач, която е изпълнявал като студент. Вероятно и трите случая навеждат бащата към заключението, че е правен опит за отстраняването на Тодор Живков от държавния и партиен пост на предстоящия ХІІІ конгрес на БКП.

Хайлазов се пенсионира от железниците и се връща в Драганово да се грижи за остарелите си родители,

които след няколко години напускат земния си живот, тъгувайки за внука си Сашо. Илия продължава да живее на село и да отглежда малко стадо кози и зеленчуци в градината. През месец-два с пълни торби пътува по влака до Пловдив при дъщеря си, която вече има и внуци. Той се гордее със своя 23-годишен внук, който се учи отлично и вероятно ще продължи образованието си в Англия.

Днес Илия Хайлазов е престанал да се занимава с козарство и градинарство, насочва вниманието си към озеленяване с липи на улица, водеща от Здравния дом до къщата на Йонко Бояджиев в селото, търси и получава помощта на селския кмет. / Никола ЧОЛАКОВ

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.