Какво ще представлява екзоскелетът “Ратник”?

Какво ще представлява екзоскелетът "Ратник"?
Как успяха руските учени да преодолеят многобройните пречки в развитието на военния екзоскелет?

Досега няколко държави са се опитвали да сглобят обещаващо войнишко оборудване на бъдещето, което да включва екзоскелет, но руските учени първи успяха да се справят с редица ключови проблеми, поради което техният продукт ще може да функционира в почти всякакви условия. За това как работи тази уникална система и как тя ще промени бойните опрации на земята, съобщи телевизионният канал “Звезда“.

Специалното оборудване отдавна е преминало от скъп лукс до основна необходимост, която е важна подкрепа за войските. Такова оборудване винаги е обект на голямо търсене, защото с него бойните задачи могат да се извършват навсякъде – от Арктика до горещите пустини.

От фантазията до армията

Дълго време екзоскелетите се разглеждаха като нещо екзотично и недостижимо, но обикновено като ненужна вещ за пехотинците. Въпреки това математическите изчисления на потреблението на енергия са показали, че, с помощта на механично-хидравлична система, всеки войник ще може да се превърне в универсален боец и да бъде едновременно артилерист и медик.

Първите такива изделия за военни, които се появяват през 1970-те години като експериментални творения, работят по-скоро като нещо, вдъхновено от научнофантастичните филми. За движение, вместо електричество, се използва гориво, понякога самолетно, а понякога и дизел. Синхронизацията на работата на горната част на тялото с долната, е получена само с появата на компютърни системи и високопроизводителни миниатюрни сензори.

След няколко неуспешни прототипа, учените постепенно изоставят идеята за използване на различни системи и се съсредоточават върху така наречения пасивен екзоскелет – транспортна система с хидравличен задвижващ механизъм, както и различни метали, сплави на метали и полимери, които отнемат от тежестта на системата, така че да облекчат оператора. Доскоро един от най-известните бе американският екзоскелет HULC (HULC – Human Universal Load Carrier), който е разработен от Ekso Bionics. Все пак, въпреки че на пръв поглед изглежда като революционно изобретение, HULC не намира своето място в армията. Анализът на транспортния капацитет, индикаторите за ефективност и други показатели, които армията изследва, показват, че продуктът просто не си заслужава цената.

От човека до робота

Разширяването на бойните способности на сухопътните войски винаги изисква много енергия. Поради това първите експерименти с използването на електроенергия за тези цели разочароват учените. Никел метал-хидридни и литиево-йонни батерии – обикновено най-често срещаните видове устройства за съхранение на енергия днес – се изчерпват след само пет до десет минути работа със стотици килограми товар. По този начин теглото на батерията на екзоскелета трябва да бъде една четвърт от размера на масата на цялата система, което превръща тази уникална мобилна система в недвижима торба желязо. Първите, които влязоха в тази задънена улица, бяха американските учени: оборудването XOS (екзоскелетът е прототип на американската компания Sarkos), разработено от Raytheon, може да функционира ефективно само с външна помощ, а демонстрациите с участието на холивудски актьори се провалят.

Експертите заключават, че в дългосрочен план надеждната работа на устройствата от този тип се нужде от съвсем различни средства за съхранение на енергия. Развитието им ще е възможно само с последните научни открития на нови материали.

“Едно от решенията може да бъде графенът, често наричан “суперкондензатор”. Например, ние планираме в близко бъдеще, с негова помощ, да направим батерия с капацитет от 10-12 киловатчаса. Ако тази технология се финализира, с помощта на държавни и военни средства, то ние ще успеем да удвоим тези показатели, което напълно ще отговаря на съвременните изисквания на въоръжените сили”, каза Николай Луженко, доктор на инженерните науки и инженерните системи за бойна екипировка.

Съхраняемата енергия от този вид има многобройни предимства пред литиево-йонните батерии: зарежда се по-бързо, запазва се и се съхранява по-ефективно, а и е структурно по-надеждна. Въпреки това тя има един критичен недостатък – ако куршум или шрапнел попадне в 20-кВт акумулатор на екзоскелета, той може да експлодира със сила, сравнима с тази на артилериен снаряд.

Друго решение може да бъде преносим малогабаритен газотурбинен двигател, монтиран в удароустойчиво тяло: такъв костюм със собствен генератор, може да се превърне в мощно средство, с което, например, двама души могат да качва бомби и ракети на самолети, да изграждат укрепления и изобщо да изпълняват всяка задача, която изисква голямо физическо усилие. Теглото на подобни инсталации, според експерти, няма да надвишава 18-20 кг, както и продължителността на работата, в зависимост от задачите, ще бъде от 24 до 48 часа.

Боен товар

Важно е да се отбележи, че екзоскелет, който работи в бойни условия и такъв, който оперира в мирна обстановка, не е едно и също нещо. Руските учени и руската индустрия са постигнали специални постижения в развитието на това бойно оборудване, което би улеснило изпълнението на бойни задачи. На форума “Армия 2018”, представители на държавната корпорация “Ростех” показаха електрически двигатели за активен екзоскелет, който на този етап може да предостави голямо облекчение в работата на войските на бойното поле. Главният дизайнер на подобни системи на Централния научно-изследователски институт на въоръжените сили Олег Фауст казва, че изпитанията на съответното оборудване позволяват на потребителите да стрелят с картечница само с една ръка – и да бъдат точни!

Екзоскелети от този вид драстично ще увеличат капацитета на специалните единици на бойното поле: теглото на преносимо оборудване (оръжията), комуникационните системи, боеприпасите и оборудването за поддръжка – ще се увеличат от 50 на 100, та дори и на 150 килограма.

Уникалните технически решения може да бъдат използвани в третата версия на военното оборудване “Ратник”: според директора на клъстера “Въоръжение”, в състава на държавната корпорация “Ростех” Сергей Абрамов, руските учени са приключили проучванията по проекта “Ратник 3” още през 2017 г, а през 2019 г. ще започне и конструкторската работа.

Нарастването на интереса към системи от този тип не е случайно: едни от най-добрите учени в областта на развитието на системи за сухопътните войски ще създадат универсален набор от оборудване, като едно от основните изисквания ще бъде не само технологичност на продукта, но и надеждност при всякакви метеорологични условия.

“Ако говорим за електроника, не трябва да забравяме, че температурният диапазон на нашата родина варира от +50 до -50 градуса по Целзий. В този диапазон от условия всичко трябва да работи”- каза в интервю за телевизия “Звезда” военният експерт Сергей Иванов.

Според председателя на военно-научния комитет на Сухопътните войски полковник Александър Романют, оборудването “Ратник 3” ще бъде достъпно за войските през 2025 година. Експерти в областта на системите за бойна екипировка посочват, че третата версия на “Ратник” поразително се различава от първите две, които вече са преминали всички тестове и са в оперативно ползване.

Комплектът бойна техника ще се състои от няколко системи: за поражение, защита, контрол и комуникация, животозащитна и енергообезпечителна, които напълно ще отговарят на изискванията на армиите на бъдещето. Модалността ще позволи да се комплектоват бронирани костюми в зависимост от вида на войските и задачите, а обработката на основата на елементите ще доведе до намаляване на размерите на преносимата електроника. Екзоскелетът ще позволи удвояване на теглото на преносимото оборудване, помагайки на военнослужещите да изпълняват задачите си с максимална свобода на действие. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.