БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРСКИ ОРЪЖЕЙНИ КОНСТРУКТОРИ

БЪЛГАРСКИ ОРЪЖЕЙНИ КОНСТРУКТОРИ

Драматичната съдба на капитан Христо Николов – конструктор на първата българска картечница

Христо Николов е роден през 1894 г. в. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Чешмеджийски, заедно жена си и четирите си деца – две момчета и две момичета – се преселва от Самоков в София в квартал Лозенец и започва работа като шлосер във Военния Арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятели те си от махалата. махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва във Военното училище.
През Първата световна война 1915-1918 г. Христо получава чин подпоручик и е назначен за взводен командир в картечна рота.Той вижда, как с развети бойни знамена българските роти и дружини атакуват на нож противника. Близо са до първите му окопи, когато отсреща затракват смъртоносно вражеските картечници, подавят атаката и принуждават нашите атакуващи вериги да залегнат.
Френските картечници “Хочкис”, “Пюто” и “Сент етиен” стрелят с дълги редове, без прекъсване, а българските картечници «Максим» отказват периодично и блокират. Христо Николов пише за тези преживявания по-късно : « Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата.” В тези драматични минути той е завладян от идеята да създаде надеждно автоматично оръжие, така необходимо на войската в съвременната война. Тази идея трайно се загнездва в него и той ще й остане верен до края на живота си.
Участието във войната му помага да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата – нейната надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, с къс ход и прави очертания, които да се сглобяват и разглобяват просто, с голи ръце, без инструменти и бързо.
След критичен анализ на известните системи картечници “Максим”, “Колт”, “Луис”, “Бергман”, “Шварцлозе” той постепенно изгражда своята техническа идея. Чертае, рисува, пили детайлите в къщи.
Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка, в който служи. Той го заплашва с уволнение, че през работно време се занимава със странич-
ни занимания , но капитан Христо Николов не се отказва от намере- нията си да създаде картечница. Заради това го преместват в Пазарджишкия гарнизон. От този момент до края на офицерската му служба ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа, в ущърб на задълженията му.

Въпреки това той се изгражда, като технически високообразован специалист, макар и без инженерно образование. Признава своите грешки и заблуди и нарича първия си вариант на картечницата “жалка пародия на оръжие, неудачна комбинация от някакви лъскави железца и дървена ложа». Налага се затворът да бъде изработен в Софийския Военен арсенал, но при условие, че ще заплати изработката със собствени парични средства.Заради това през април 1923 г. излиза в едногодишен неплатен отпуск, взема под аренда фалирала тухлена фабрика в Ихтиман, превръща я в рентабилно предприятие и продавайки керемиди, се сдобива с необходимите средства. През това време продължава да работи над конструкцията на своята картечница, като я усъвършенства. Поръчва и заплаща, като частна поръчка в Арсенала изработването на затворния механизъм. На 28 декември 1924 г. Николов пише молба до Военното министерство за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи и му казва: «Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си? «
Присмива му се и помощникът на главния инспектор към Военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане.Но упоритият оръжеен конструктор успява да се срещне в началството и да му доложи за своята картечница. Инспекторът, възхитен от семплата конструкция, предоставя на капитана средства и му предлага да го командирова в Германия, където оръжейната промишленост е силно развита, за да усъвършенства своята картечница. Николов смята, че няма, какво да научи в чужбина, той познава световните системи и решава да работи над изобретението си в Софийския военен арсенал.

На 25 октомври 1927 г. по заповед на военния министър, Комисия от оръжейни специалисти подробно се запознава с картечницата на капитан Христо Николов Спасов от 22-и пехотен Тракийски полк и я подлага на изпитания. Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват. При показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач. Това помага на капитан Николов да опрости впоследствие затворния механизъм. Комисията признава картечницата, като най-добра от всички представени за сравнение конструкции.

Експертите препоръчват тя да бъде приета на въоръжение в Българската армия, капитанът да бъде произведен в чин генерал и да му се заплати възнаграждение 1,5 млн. лв. (около 300 000 долара по тогавашния курс). В протокола комисията пише: “Новото в картечницата на капитан Николов е затворът. Той е много прост, без никакви пружини, който малко напомня затвора на “Шварцлозе”. Състои се от три едри и четири дребни части, докато у “Максим” те са двадесет и три. Разглобяването и сглобяването става без инструменти. Би трябвало Българската армия да се гордее, че български офицер е създал това ново автоматично оръжие.”
За този вариант на картечницата Христо Николов получава патент №001167 от 20 октомври 1927 г. Признават патента и в Германия. Подадена е заявка в Британското патентно бюро, откъдето идва специалист, разпитва подробно автора, наблюдава пробна стрелба на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, плюс други пари . Капитан Николов отказва. Все пак по-късно английското патентно бюро издава патент № 336 600 от 15 април 1929 г., екземпляр от който се пази в Националния Военноисторически музей. Започва подготовка на картечницата за серийно производство и приемане на въоръжение в армията. На 19 септември 1929 г. капитан Николов завършва новият опростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство.
През 1930 г. неговата картечница е “изгубена” заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала, Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, а конструкторът Николов никога не става генерал. Той е разорен. Похарчил е 194930 лв. лични средства за изготвянето на оръжието . Изморен и отвратен от интриги и завист , той се връща в родния си град Самоков и се отдава на военната служба.

След една година го навестява новият военен министър, който го познава лично. Предлага му да възстанови чертежите. Николов иска разрешение да се отдели за един час и пристига с нова картечница. Веднага отиват на гарнизонното стрелбище. Висша оценка получават скорострелността, групираността на попаденията, надеждността. Хвърлят пясък върху оръжието- работи, посипват го с прах – работи, наливат върху него вода-продължава да стреля безотказно.
На въоръжение в армията обаче е приета шведската лека картечницата “Мадсен”, защото оръжейната комисия предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция!? Военният министър е уволнен.Уволняват и капитан Христо Николов.

През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. в разгара на Първата световна война е държал реч на войнишки митинги срещу политиката на правителството. В рода му е имало прославени хайдути и участници в Руско-турската война 1877-1878 г. , но това не му помага и той е уволнен от армията.
През октомври 1937 г. пише до военния министър, а през декември подава прошение до цар Борис III. Моли да бъде назначена нова оръжейна комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с работа, армията е напълно въоръжена. Ето защо той е свободен да продаде своята картечница и патента на която и да е страна или фирма, но го предупреждават да не я продава на Съветския съюз.
Българският изобретател получава шест предложения за продажба на патента си – от Франция, Германия, Италия, Чехословакия, Швейцария и Англия. Омерзен до дъното на душата си от отношението към него, през 1938 г. запасният капитан Христо Николов се свързва тайно със съветската легация в София и на следващата година през февруари предава на съветското военно аташе, полковник Бенедиктов безвъзмездно своята лека картечница заедно с чертежите и 250 патрона за нея, калибър 7,92 мм. Маузер. По-късно с първият съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище, тя е изнесена за СССР.

С писмо № 1533/ 30.09. 1967 г. началникът на Военноисторическия артилерийски музей в Ленинград му съобщава, че картечницата е зачислена под № 19 във фонда на музея. Като мотив за предоставянето й на руснаците по-късно той ще напише следните редове: “Аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители.”
Заради това той е арестуван от полицията. След това е мобилизиран и подложен на унижения.
Видният оръжеен конструктор умира през 1972 г.

Автор: доц.д-р Петър Ненков

 

Източник: facebook

 

 

Ние от wars.bg  публикуваме Фейсбук съдържание на основание т. 2.4 от Statement of Rights and Responsibilities на Фейсбук: ”Когато публикуваш съдържание или информация, използвайки настройката “публично”, това означава, че позволяваш на всеки, включително и на лица извън Фейсбук, достъпа до и употребата на тази информация, както и да я свързват с теб (например с твоето име и профилна снимка).

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

 


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.