Големите уши на СССР: ТОП 5 на съветските “бръмбари” през студената война

http://wars.bg/Големите-уши-СССР-ТОП-5-съветскит/
“Бръмбар” в герба

След края на войната отношенията между СССР и САЩ започват бързо да се влошават и информацията за новия противник е особено ценна за Москва. Цел на съветското разузнаване става сградата на американското посолство. Една хитрост води до успех.

“Бръмбар”, наречен “Златоуст”, е монтиран в посолството заедно с “подарък от съветски пионери”. Той е дърворезба, изобразяваща герба на САЩ. Сувенирът е направен така, че посланикът на САЩ да не може да остане равнодушен при вида му. Така гербът със “Златоустия” се оказва на стената на кабинета на посланика. Благодарение на “бръмбара” съветското ръководство в продължение на седем години научава за решенията, вземани от посланика, по-рано от президента на САЩ.

“Златоуст” преживява четирима посланици – мебелите се сменят, но гербът остава на мястото си. Откриват го едва през 1952 г., когато радиосигналът на “бръмбара” е прихванат. Отначало американците не разбират що за устройство е скрито в щита с герба. То няма батерии, а само мембрана, която се задейства чрез радиолъч от сградата отсреща. Когато се води разговор в помещението, в резултат на колебанията на мембраната, отразеният радиолъч се модулира и вече този сигнал се приема и разшифрова.

Подслушващи устройства “разделители” в Москва и не само

През януари 1983 г. при ремонт на телетипа в посолството си в Москва французите откриват подслушващо устройство, предназначено за предаване на информация по външната електрическа мрежа. При направеното разследване са установява, че КГБ са прихващали всички съобщения на дипломатите от 1978 година.

През 1984 г. “майстори” от разузнаването монтират “разделители” в 30 нови пишещи машини, предназначени за посолството на САЩ в Москва. А от 1979 г. се работи активно по монтирането на “разделители” в новостроящата се сграда на американското посолство в Москва.

Елементи на подслушвателни устройства се поставят в строителните конструкции, което прави откриването им изключително трудно. При все това американците откриват част от “бръмбарите”, но освен това друга част, на вълната на перестройката, им разкрива тогавашният председател на КГБ Вадим Бакатин.

Между другото операции с “разделители” се правят и в чужбина. През януари 1966 г. агенти на СССР в Бейрут поставят микрофон в кабинета на посланика на Великобритания, а през февруари – в кабинета на резидента на СИС (операция “Рубин”). В резултат за една година съветското разузнаваме успява да разкрие над 50 агенти на СИС в Близкия Изток и в Египет, да определи самоличността на шестима души, внедрени от британците в агентурната мрежа на КГБ, Главното разузнавателно управление (ГРУ) и Службата за сигурност на Чехословашката съветска република (ЧССР).

В края на 1969 г. нюйоркската резидентура на КГБ слага “показалец” в заседателната зала на Комисията по международни отношения на Сената на САЩ и така получава достъп в продължение на четири години до всичко, което се обсъжда в това толкова важно помещение.

Кубинските “уши” на СССР

На 25 април 1975 г. СССР, съгласно споразумение с правителството на Куба, започва да създава радиоприхващателен пост в база на ГРУ в южното предградие на Хавана, Лурдес. Постът разполага с 12-метрова стационарна и друга 7-метрова мобилна антена, монтирана на открит товарен камион. Те позволяват да се прихващат съобщения в диапазона на свръхвисоките честоти, предавани от американски спътници, а също и да се контролират разговорите между колите за свръх високочестотна връзка.

Центърът в Лурдес става главен инструмент за събиране на информация за “вероятния противник”. С помощта на кубинците СССР “долепя ухо” направо до вратите на САЩ и може да прихваща данни от радиоефира на практика по цялата американска територия. Оборудването на центъра се модернизира на няколко пъти – през 1990-те години капацитетът му е такъв, че може да шпионира комуникационните спътници.

“Обемът на сведенията, получени с помощта на Центъра за информация, е огромен. Следели са се дори телефонните разговори между автомобилните станции, а да не говорим за значителните събития от рода на изстрелването на ракети и проследяването на техните траектории”, така бившият началник на анализаторското управление на КГБ на СССР Николай Леонов оценява значението на центъра.

През 2002 г. Русия закрива базата. Възобновяването на работата ѝ в Куба е тема на вестникарски спекулации, но дали руското радиоелектронно разузнаване ще се върне на Острова на свободата, не се знае.  / bg.rbth.com

Вижте и другата част от поредицата:

Големите уши на СССР: ТОП 5 на съветските „бръмбари“ през студената война


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.