Това е заглавие на всички медии в Турция от месеци на сам. Най интересното е че са прави. Национална сигурност и самостоятелна политика без някой ИГРАЧКИ, днес са невъзможни!
Купуването на С-400 изменя баланса в Близкия изток и това кара САЩ да са истерични. До края на годината С-400 ще бъдат вече активни и Турция ще започне масирана атака срещу YPG и PYD на Север. Тогава САЩ ще бъдат с вързани ръце. Турция ЗАТВАРЯ небето и доставките на оръжие и друга помощ за „терористите“ спират. Това е ОСНОВНОТО значение за придобиване на С-400.
С други думи СТРАХ на САЩ, а още по точно на ИЗРАЕЛ, които дърпа конците зад завесите, че Турция няма да е лесна плячка. А Турция е МИШЕНА! Мишена на Израел за която ТРЯБВАШЕ вече да е ликвидирана. Първо бе сваления руски самолет. Тогава Путин не се хвана на тази въдици. После преврат срещу Ердоган. Същия Путин спаси Султана. А Ердоган не е чак толкова глупав. Набързо усети че приятелството с „врага“ Русия е много по удачно, от колкото дружбата с „приятел“ като САЩ.
И тук идват едни стари спомени. При атаката на САЩ срещу Ирак, Турция бе помолена да затвори границата и да прекрати всички връзки със Садам. Като лоялен партньор Турция изпълни всички искания на САЩ. ЗАГУБИТЕ бяха над 200 милиарда долара! По късно Колин Пауел поиска от Турция пак подобна услуга. Турците попитаха : “ Какво печелим ние? Миналия път когато ви помогнахме загубихме 200 милиарда“ .
Американеца бе шокиран от такъв въпрос поставен от „стратегически: партньор, но обеща 1 милиард кеш и петрол за още толкова. Турците му се изсмяха и казаха да се маха. Това е момента в който САЩ започнаха преформатирането на Турция. От там та до днес от САЩ и ЕС само лъжеха Турция с повод и без повод.
Днес Ердоган укрепва всячески страната си. Стигна до там че подписа с Русия СЪВМЕСТНИ производства на някой по деликатни оръжия. А Русия с бързи темпове интегрира Турция в своята зона на влияние.
Източник: navsekikilometar.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.