Авторът на публикацията разкрива най-важните бойни характеристики на тежките огнехвъргачни ракетни системи “Буратино” и “Солнцепек”, които не оставят никакъв шанс на живата сила на врага.
Експертът от The National Interest Чарли Гао направи оценка на мощността на тежката руска многоцевна огнехвъргачна ракетна система ТОС 1 “Буратино” и модернизираната ѝ версия ТОС 1А “Солнцепек”.
Според него тези смъртоносни системи са снабдени с неуправляеми реактивни ракети (НУРС) с термобарично и запалително действие и са предназначени за поразяване на живата сила, както и на лекобронираната и автомобилна техника на противника. Важна задача на създателите им е да създадат въоръжение, способно да доставя запалителната смес на големи разстояния, се посочва в материала.
Платформата с пусковата установка на “Буратино” може да се върти на 360 градуса, което значително улеснява насочването, пише The National Interest. Шасито на танка Т-72 пък позволява на ТОС да се движат със същата скорост, с която се движат и бронетанковите съединения, нуждаещи се от защита. Освен това шаситата могат да се използват при сурови метеорологични условия.
Гао обръща внимание и на високата скорост и точност на НУРС. “Това е ключово предимство на “Буратино” пред традиционните реактивни системи за залпов огън, снабдени с термобарични или запалителни ракети”, се отбелязва в материала.
Гао пише, че екипажът на ТОС е въоръжен доста по-добре от военните, намиращи се в обикновени танкове: на разположение на екипа на “Буратино” е картечница РПК-74, пет противотанкови гранати РПГ-26, два автомата АКС-74 и обикновени гранати.
Експертът на изданието обръща внимание и на модернизираната версия на “Буратино” – ТОС “Солнцепек”. Тази система може да използва НУРС с голям радиус на действие – до шест километра, като притежава и по-защитена пускова установка.
Според Гао всички тези особености правят ТОС “Буратино” и “Солнцепек” едни от най-страшните видове оръжия в момента. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.