Американските портали Business Insider и National Interest заявиха, че руската отбранителна промишленост е започнала осъществяването на проект за разработка на конвертоплан по подобие на американския V-22 Osprey.
Машината значително ще увеличи бойният капацитет на руските Въздушно-десантни сили.
“Планът е да се произведе летящ апарат с коригиращ се ротор”, заяви за медиите неназован източник от руската отбранителна промишленост.
“Очакваме да получим необходимите детайли от изпълнителя преди края на септември, за да започнем експерименталните работи по самолета”, добавя той, цитиран от Business Insider.
Иначе военнопромишлената компания “Ростех” миналата година обяви, че работи над апарат с коригиращ се ротор и финализирането на проекта се очаква през 2019 година.
Летателните апарати с подвижни ротори са онези, които могат да летят като самолети, но да излитат и кацат вертикално като хеликоптери. Най-известният самолет от този тип е американският V-22 Osprey, използван от морската пехота. Той може да развива скорост от близо 500 км. в час.
Машината ще осигури крайната оперативна гъвкавост в десантните операции, но американските аналитици се безпокоят, че въвеждането на такива средства в арсенала на руските ВДВ ще въздейства върху техния оперативен капацитет.
Въздушно-десантните войски са сегмент на руските Въоръжени сили и често са първите войски, изпращани в проблемните области – в новата история подобни примери имаме от конфликтите в Афганистан и Сирия, напомня Business Insider. Имайки предвид това, ако руската индустрия наистина започне производството на такива самолети – това ще бъде огромна печалба за ВДВ, отбелязва изданието.
Според американските анализатори особени притеснения поражда и въпросът колко оръжия ще носят такива самолети. “Транспортните самолети, които биха могли да десантират руски войски в конфликтни точки, а след това да им оказват огнева поддръжка, ще бъдат просто безценни”, отбелязва авторът. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.