Броят на въоръжените с огнестрелно оръжие български граждани, извън полицията и военните, е над 250 хил. човека – една сериозна армия!

ВЪРХОВНАТА административна прокуратура направи проверка за разрешените от МВР лични оръжия. Появиха се стряскащи резултати. В доклада на прокуратурата четем шокиращи факти от рода на това, че “По отношение на едно лице с цел самоохрана са издавани разрешения за притежаване на повече от десет огнестрелни оръжия, сред които картечници и картечни пистолети”. Картечницата все пак е оръжие за водене на война. Да допуснем, че може да бъде и в арсенала на голяма охранителна фирма, която охранява особено рискови обекти. Но да се даде подобно разрешение на гражданин? Личната защита не предполага притежаване на военен арсенал.

По същата логика на гражданин може да му се издаде и разрешение за притежание на бомбардировачи или поне на военни хеликоптери. И те биха могли да му служат за защита… Самоохраната предполага разрешението на един пистолет и евентуално на още един, за да го използваш примерно за спортна стрелба на стрелбище. Но картечница? В момента в страната има повече от 211 хил. граждани и фирми с разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие и боеприпаси. От тях 130 хил. са ловците. Но не мислете, че всяка година 130 хил. човека излизат да ловуват. Типично по български за над половината от така наречените ловци това е начин да имат оръжие, което е повод за самочувствие за мъжете. За периода 1990-2015 г. броят на българските ловци нарасна около 3 пъти.

Охранителните фирми пък са над 4 500. В тях работят над 120 000 човека, от които значителен процент имат оръжие. Само за сравнение – броят на полицаите е значително по-малък – колебае се около 45-47 хил. човека, без да броим администрацията в МВР. А България е на осмо място в света по брой на полицаи на човек от населението. При това, когато се смята населението на България, нека имаме предвид, че от официалната бройка трябва да извадим над 1 млн., които са в чужбина, но се водят, че са тук. Излиза, че броят на въоръжените с огнестрелно оръжие български граждани, извън полицията и военните, става над 250 хил. човека – една сериозна армия!

В света има десетократен ръст на фирмите, свързани със сигурността – от 10 млрд. евро оборот през 2001 г. до над 105 млрд. евро през 2014 г. Нещата са доста показателни – а именно – че съдбата на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Ако те не си помогнат, няма как полицията да им помогне. Бюджетът на държавите никога не стига, за да изпълняват основната си функция – опазване на обществения ред. Поради това се плащат повече пари за охрана и сигурност, отколкото е бюджетът на полицията. Добрата новина е, че така е в целия свят. Лошата е – че средствата за охрана и сигурност растат лавинообразно. В доклада си прокуратурата заключава, че при издаване на разрешение за ползване на оръжие МВР се задоволява единствено с декларация на заявителя, че огнестрелното оръжие му е необходимо с цел да се охранява и най-често не се извършва каквато и да е проверка за това дали има реални основания човек да получи разрешително.

Разрешенията за оръжие се дават от службите КОС (Контрол на общоопасните средства). При издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие се изискват редица документи – свидетелство за съдимост, документ, че няма висящо наказателно производство срещу молителя, медицинско свидетелство за липса на психически разстройства, документ от данъчната служба, удостоверяващ, че лицата не са укривали доходи, печалби, имущества и сделки с тях, декларация, че оръжията ще се съхраняват в метална каса, евентуално ловен билет – за ловните оръжия, и др. Разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие се дава след завършен курс и изпит за безопасно боравене с оръжието, технически преглед на оръжието. Изискването да се предостави медицинско свидетелство за липса на сихически разстройства е крайно недостатъчно.

Преди се изискваше да се извърши психотест от психолог в съответния психодиспансер, като целта беше не само да се установи липсата на психически заболявания, но се поставяха и се установяваха завишени изисквания – съответното лице да има необходимата по-висока психическа стабилност, която да дава сигурност, че съответният гражданин може да използва оръжието само за самозащита, и то по начин, който не е опасен за незамесени граждани. Това следва да се въведе отново като изискване.

Защото и в България, и в цял свят статистиката е неумолима – пострадалите от случайно и неправомерно боравене с огнестрелно оръжие са повече от случаите на използване на оръжието за самозащита. Недопустимо е разрешението за използване на пистолети да се дава, без да се направи проучване и преценка за нуждата от притежаване на такова оръжие.

Притежаването на оръжие за самозащита е възпиращ фактор спрямо престъпниците, които посягат към даден човек. Но само при няколко условия. Ако притежателят на оръжие не тренира редовно да стреля на стрелбище, и то като пресъздават реални ситуации, притежаването на оръжие създава за него по-голям риск, отколкото да го защитава. Защото ваденето на оръжие срещу престъпник, който добре борави с оръжие, увеличава шансовете гражданинът да бъде прострелян. Освен това, ако се притежава оръжие, то следва да бъде използвано без колебание в случаите на нападение, т.е. при неизбежна отбрана.

Това предполага нападателят да не бъде прострелян в гръб и защитаващият се да помисли за доказателства, че е нападнат. В противен случай при прострелване го чака задържане, обвинение и огромен брой главоболия, включително и евентуално пращане в затвора, ако защитаващият се не успее да докаже, че е налице неизбежна отбрана. Затова всеки използващ оръжие при самоотбрана следва да помисли за свидетелите при нападението.

Съгласно сегашната ни правна уредба, потвърдена от мотивирано решение на Конституционния съд, в жилището си всеки нападнат може да употреби оръжие и това се счита за неизбежна отбрана. За жилище се считат и помещенията, които временно се обитават от притежаващия оръжие. Който носи и употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението до една година. При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.

Не познавам ловци, които да не са ловували и след като са пили. Може би има. Но другите са много повече. Това е и една от причините при лов да има немалък брой погрешно простреляни ловци. Би следвало МВР да изисква контрол от съответните сдружения на ловците, а и полицията би следвало поне от време на време да осъществява контрол. Най малкото защото 90 хил кв. км, т.е 81% от територията на страната е ловен район.

Източник: 24chasa.bg

Въоръженият народ – най-добрия гарант за национална сигурност, вътрешен ред и държавен просперитет!