Руските летци създават опасни положения за американските ВВС в Сирия, заяви командирът на 380-о експедиционно звено на ВВС на САЩ бригаден генерал Чарлз Коркорян в интервю за “Уолстрийт джърнъл” (The Wall Street Journal).
“Руските летци рядко реагират устно на запитванията да се идентифицират или пък изобщо не реагират. Те рядко или изобщо не променят курса. Ние се отдръпваме. Не знаем виждат ли ни или не и не искаме те да налетят на някой от нас”, каза американски офицер (цитат по ТАСС, оригиналът може да се види в “Уолстрийт Джърнъл”).
Инциденти във въздуха
Произшествията, които описва Коркорян в интервюто за “Уолстрийт джърнъл”, са станали в средата на миналата година.
По думите му веднъж през нощта в сирийското небе едва не се сблъскали руски и американски изтребители. При това екипажът на руския Су-35 не реагирал на сигналите на самолета на НАТО, които били предавани по извънредна радиочестота, използвана от всички пилоти в света по време на бедствие.
В резултат самолетите по чудо избегнали аварията, а руският изтребител се стрелна пред носа на “американеца”, създавайки турбулентност и нарушавайки работата на микроелектрониката на самолета.
По думите на Коркорян само веднъж руските пилоти нарушили мълчанието си във въздуха. Това станало, когато с тях се свързала млада жена диспечер от американска авиобаза.
Руските летци направили кратка пауза и ѝ отговорили на английски със силен руски акцент: “Имате красив глас, лейди. Добър вечер”.
Както разказа пред “Руски дневник” полковникът от запаса и военен експерт на ТАСС Виктор Литовкин, фронтовите летци в Русия не говорят английски и смътно разбират какво им казват американците по време на опити за разговори във въздуха. Въпросът би могъл да се реши с пълномащабно сътрудничество между ръководството на Министерството на отбраната на Руската федерация и Пентагона във войната с бойците в Сирия и в северната част на Ирак.
“Командването би могло да координира действията и ясно да постави бойните задачи на летците на всеки отделен фронт на войната с терористите”, подчерта експертът.
Как да бъдат избегнати инциденти
Нека да припомним, че страните сключиха меморандум за предотвратяване на инциденти по време на бойни полети в Сирия на 20 октомври 2015 година.
“В съответствие със споразумението от 2015 година, страните си разделиха зоните на бойни действия и се договориха да си обменят информация за местата на провеждане на операции на фронтовата авиация”, каза пред “Руски дневник” началникът на сектора по военна политика и икономика на руския институт за стратегически изследвания Иван Коновалов.
Както пише “Уолстрийт джърнъл”, за американските летци този документ създаде своеобразно “тройно правило”:
- да поддържат дистанция от три морски мили (близо 5,5 км) от руските самолети;
- да бъдат по-високо или по-ниско от руския самолет минимум на километър;
- а ако самолетите са близо – самостоятелно да достигнат зададените разстояния.
За работата с руските Военно-космически сили (ВКС) и предотвратяване на инциденти американците привлякоха офицер от авиобазата в Катар, който говори руски език.
Този факт потвърди пред “Руски дневник” генерал-майорът в оставка и заместник-директор на института САЩ и Канада към Руската академия на науките (РАН) Павел Золотарьов. Експертът обаче уточни, че тези контакти нямат постоянен характер.
“Ние нямаме “гореща линия” с американците. Това доведе до трагедията през септември 2016 година, когато по време на излитането на американски бомбардировач в Дейр ез-Зор в резултат на обстрел загинаха близо 60 бойци от сирийската национална армия. Тогава не можахме да да се свържем по телефона с американските партньори – банално, човекът не си беше на мястото”, допълни Коновалов.
Както той подчерта, в резултат за един час бяха провалени всички мирни усилия на бившия държавен секретар на САЩ Джон Кери и министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров, а нашето сътрудничество с американците в Сирия – прекратено.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.