До идването на власт на ГЕРБ, българските политически партии се отнасяха резервирано и с подобаващ респект към войсковия генералитет. Разчитаха
на историческия унаследен у него кастов нюх, вярност към Отечеството, политическа безпристрастност, преданост към войсковите традиции, придържане към документите за изграждането на отбраната в условията на демократично общество, професионално отношение и лоялност за успешно
преминаване към принципите на колективната сигурност в рамките на НАТО.
Честта, достойнството, патриотизмът и партийната необвързаност проявени от българският генералетет в годините на прехода, импонираха на бългаското общество, но очевидно се разминаваха с политическите принципи на новопоявилия се ГЕРБ. А те обединяваха плицейски генезис на
организация, комбиниран с тежки персонални зависимости, свързани с корпоративни интереси на всички нива. Ценностната система на ГЕРБ бе в пълен
дисонанс с тази, споделяна от офицерската каста в армията. Предвид това, приоритетна задача на ГЕРБ стана развращаването на лидерите на войската.
С присъщия си нюх ГЕРБ бързо намери сред тях слабите звена и започна да ги прелъстява със служби, задгранични командировки, курсове и престижни
академии и колежи в чужбина, ускорено кариерно развитие, политически назначения, дипломатически постове и все по–високи звания, следвани от
медали, ордени и кръстове за храброст и пр.
Блясъкът и славата, предлагани арогантно от ГЕРБ, не подминаха вицеадмирал Емил Ефтимов, който от командир на база само за няколко години
придоби шеметно развитие и в момента е пръв кандидат за Началник на отбраната… Бригаден генерал Стефан Янев приближен на Аню Ангелов и
Ноев, след поредица треторазрядни назначения, оглави за кратко дирекция и отлетя като аташе в САЩ. Връщайки се поиска висок пост.
Мястото на
на началник на Военния университет не му хареса и както казват, след личен разговор с Борисов, последният го посъветвал да напусне и заеме място
в банката за кадри на ГЕРБ, докато му се отвори подобаващ пост… На бригаден генерал Дяков и генерал Константин Попов ГЕРБ разчисти пътя към
високите постове –шеф на Военна полиция и Началник на отбраната, измествайки преждевременно техните предшественици– бригаден генерал Иван
Мечков и адмирал Румен Николов… Сега Дяков и Попов са също в банката за кадри и заедно с Янев чакат кариерно развитие.Там вече е и генерал
лейтенант Самандов, заради когото Аню Ангелов направи чудеса и измисли никому ненужния СКС, а после го изпрати в президентството.Също там е и
вицеадмирал Манушев, който след неуспешата си мисия на кандидат вицепрезидент на Цачева, очаква покорно определената му от Борисов
съдба. Кадър на ГЕРБ е още един възпитаник на Флота– вицеадмирал Фиданов, който от командир на ракетните катери в Созопол за нула време бе
изстрелян в президентството и от там в Брюксел…
В демократичният свят подобни кариерни развития и преждевременно заемане на длъжности и постове, с погазване на всякакви кадрови критерии, с
цел прокарване на политически , а от там вероятно и корпоративни вляния в държавни институции се изучават в учебниците по корупционни
практики. У нас те са утвърдена практика на водещата партия.
Естествено съвсем като в гръцки театър, за да не си цапа ръцете със “съмнителна” материя ГЕРБ е взел на хранилка хор от натовски апологети. Те обвиват
нелицеприятните генералски кадрили на Борисов с дитерамби на атлантическа вярност, с припеви върла русофобия. Йордан Божилов, Шаламанов,Тагарев, Бойко Ноев, Налбантов, Августина Цветкова, Даниела Йосифова, Ненчев утвърждават непрестанно и неуморно новите кадрови
критерии за развитие в армията– по добре безапелационна вярност към евроатлантизма, отколкото военен професионализъм, по добре русофобия,
отколкото национална принадлежност на офицерството.
Недомислие е обаче, да играеш генералски танга в бляскави натовски зали, когато войската ти тъне в мизерия, парализираща нейното нормално
съществуване. Компромисите с горива, техника, въоръжение, оборудване, резервни части и консумативи, облекло, обувки, обучение и изхранване,
силно демотивират иначе натовската ни армия. Обрулена и маргинализирана тя трудно би изпълнила определените й по конституция функции. Нейните
отхранени в ГЕРБ лидери трудно биха повели създаденото от самите тях беззъбо творение в боя. Трудно биха тръгнали в атака с пословичния за българската войска призив “прави като мен”…
Разбира се има и генерали, които са устояли политическите напъни на ГЕРБ. Такъв е Румен Радев. Бългаският народ все още има нюх към подобни
личности, а и войската прозря в него командира, който може да я поведе, който може да ни вдигне в атака и да извика “прави като мен”… И го
избрахме и за президент и за главнокомандващ. Как обаче, ще се почувстваме и ние и войската, ако в екипите му и в служебния кабинет видим лица
от банката за кадри на ГЕРБ, гореизброените… Които му напомнят за себе си ката ден, които превърнаха България в територия, а армията й в
дръгливо джавкащо псе… Най вероятно като хора, на които е взета и последната троха вяра.
ИЗТОЧНИК: ПАН.БГ
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.