Русия се изкачи на 5-о място в списъка на страните с най-развити войски за кибербезопасност, съобщава вестник “КоммерсантЪ”, цитирайки изследване на компания ZecurionAnalytics.
“Анализът се провежда на база получени от открити източници данни: военни бюджети на различни страни по света, коментари на експерти и официални лица, справочна информация на международни организации и друго”, каза за “Руски дневник” ръководителят на аналитичния център на ZecurionAnalitics Владимир Улянов.
Компанията целенасочено не публикува данни за финансирането и числеността на кибервойските. Но Улянов подчертава, че през последните години Москва все по-активно инвестира в защитата на информационните системи и вече е сред лидерите на кибердържавите.
Според данните на ZecurionAnalitics, най-високи разходи за кибербезопасност имат САЩ. От бюджета на Пентагона ежегодно се отпускат около $7 милиарда, а щатът на хакерите наброява над 9000 души.
След САЩ следват Китай и Великобритания с финансиране от $1,5 милиарда и $450 милиона съответно.
“Средно в света от порядъка на 1% от военните бюджети се заделя за кибербезопасност. Но в Северна Корея за тези цели се използват около 20% от средствата на отбранителното ведомство”, допълва Улянов.
| Финансиране, в милиони $ годишно | Брой на кибербойците | |
| САЩ | 7000 | 9000 |
| Китай | 1500 | 20 000 |
| Великобритания | 450 | 2000 |
| Русия | 300 | 1000 |
| Германия | 250 | 1000 |
| Северна Корея | 200 | 4000 |
Въз основа на данните от своите източници вестник “КоммерсантЪ” съобщава, че подразделенията за кибербезопасност на Русия наброяват 1000 души. При това за тяхната дейност ежегодно се заделят от порядъка на $300 милиона от бюджета Министерството на отбраната на РФ.
Задачите на войските за кибербезопасност
Експертът от ZecurionAnalitics определя следните направления за дейност на кибервойските:
- шпионаж;
- кибератаки, в рамките на които се нанасят икономически и физически щети върху инфраструктурата на чужди държави;
- информационни войни в медиите и социалните мрежи.
Но дейността на подобни структури предполага също така и защита от външни кибератаки. Както подчертава Улянов, доктрината за информационна сигурност на РФ предполага именно отбрана, а не нападение.
С какво е свързано увеличеното финансиране
По думите на главния редактор на списание “Националная оборона” Игор Коротченко Русия е увеличила финансирането на програмите за кибербезопасност след 2010 г., когато в хода на операция Stuxnet американските и израелските специални части нанесоха “удар” по ядрените обекти на Иран.
“Чуждестранните хакери изведоха от строя реакторите за обогатяване на уран и върнаха с години назад атомната програма на Техеран”, казва експерът.
По думите на експерта по проблемите на киберсигурността в ПИР-Център Олег Демидов, ръководството на РФ акцентира, преди всичко, върху защитата от заплахи срещу военно-техническата безопасност и противодействие на Twitter-революциите.
“Арабската пролет” ни демонстрира, че Facebook, Twitter и други мрежи пропускат през себе си голямо количество информация, която застрашава социалната и политическата стабилност. Най-важното е, че в момента няма ефективен модел за блокирането на подобни процеси”, допълва експертът.
Неотдавнашни кибератаки
Още в началото на декември ръководството на ФСБ заяви за подготвящи се от страна на чужди специални служби кибератаки срещу банковия сектор на РФ. Целта на хакерите тогава била да се предизвика криза във финансово-кредитната система на РФ, банкрут и отнемане на лицензи от редица водещи банки в страната. Но колапсът на финансовата система бил предотвратен.
САЩ на свой ред обвиняват Русия в съпричастност към проникването в базата данни на националния комитет на Демократическата партия на САЩ, което позволило на новия ръководител на Белия Дом Доналд Тръмп да получи предимство на президентските избори. Тези обвинения станаха причина за въвеждането на санкции по отношение на редица сътрудници на ФСБ, ГРУ и частни компании, които, според ръководството на САЩ, имат отношение към инцидента.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.