С какво ще воюват руските спецчасти през идните години

С какво ще воюват руските спецчасти през идните години
На военно-технически форум концернът „Калашников“ представи нови стрелкови оръжия.

Сред тях са щурмовата ръчна картечница РПК-16 и опитни образци на полуавтоматични снайперски пушки СВК.

Лека ръчна картечица РПК-16

Новата лека ръчна картечница РПК-16 с калибър 5,45 мм е основно модернизираната съветска РПК-74.

По думите на съветника на генералния директор на концерна „Калашников“ Андрей Кирисенко оръжието, създадено преди 40 години, е било ефективно, но с редица недостатъци.

„При капацитет на пълнителя от само 45 патрона предишният модел бе много тромав и това затрудняваше бойците при десантите им с бронетранспортьори. Картечницата обаче се прояви като сигурна машина при воденето на боеве при всякакви метеорологични и климатични условия. Затова решихме да не изобретяваме велосипеда, а да преработим модела според съвременните условия“, разказа той пред „Руски дневник“.

Новата РПК вече е „денонощна“ картечница. Моделът е снабден с планки на Пикатини, благодарение на което оръжието може да се оборудва с произволен вид мерник, започвайки от нощни, топлинни, колиматорни и завършвайки с оптични снайперски мерници.

„Стрелецът може да води огън с единични изстрели и да поразява мишени с диаметър 20 см на разстояние 300-400 м (по тактико-технически характеристики (ТТХ) картечницата поразява живата сила на противника на разстояние 800 м)“, отбеляза Кирисенко.

Картечницата има и нов олекотен барабан с вместимост 96 патрона. РПК-16 може да използва и „класическите“ пълнители на автомата АК-74М, който е на въоръжение в руската армия.

Конструкторите са предвидили и възможността за замяна на цевта за използване на РПК-16 като ръчна картечница (дължината на цевта е 1076 мм в бойно положение), а също и във вариант за щурмово използване от специалните подразделения (къса цев от 836-896 мм в бойно положение). При изразходването на ресурса може да се смени не цялото оръжие, а само да се постави нова цев с необходимата дължина.
Оръжието в пълно „снаряжение“ сега тежи само 4,5 кг.

„РПК-16 е инициативна разработка. Ние ще я дадем на военните, ще получим обратна връзка и ще я доработваме, отчитайки предявените нюанси. Интерес към това оръжие вече проявиха от ръководството на центъра на специалните служби на ФСБ и Националната гвардия“, отбеляза съветникът на генералния директор на концерна „Калашников“.

По думите на източник на „Руски дневник“ в отбранително-промишления комплекс РПК-16 може да замени картечницата „Печенег“, която сега е на въоръжение на руската армия.

СВК

Концернът демонстрира два опитни образеца на полуавтоматичната снайперска пушка на „Калашников“ (СВК) с руски патрони 7,62х54 мм и натовски 7,62х51 мм.

Според проекта на разработчиците тя трябва да замени общовойсковата снайперска пушка Драгунов (СВД).

„СВД е разработена преди половин век и модернизационният ѝ капацитет вече е изчерпан. Новата полуавтоматична карабина е с по-проста експлоатация и е по-компактна. Предната част на ложата не опира в цевта, което повишава точността на стрелбата, а сгъваемият приклад позволява по-ефективното ѝ използване в бой“, отбеляза Кирисенко.

По време на интервюто разработчикът свободно балансира с оръжието в едната ръка, докато с втората демонстрира нейните специфики.

„Главната особеност на СВК е теглото ѝ. Например еталонната германска автоматична пушка „Хеклер и Кох“ (Heckler&Koch) тежи 7,5 кг, а нашият нов образец – 4,2 кг. При това точността и далекобойността на СВК са еквивалентни на чуждестранния аналог“, отбеляза Кирисенко.

Приборите за управление са разположени от двете страни, което позволява стрелбата да се води както с лявата ръка, така и с дясната, а от горната страна на цевната кутия е монтирана планка на Пикатини за закрепване на всички съществуващи „снаряжения“.


Loading...

Далекобойността на новото оръжие е до 1000 м. Капацитетът на пълнителя е 10, 15 и 20 патрона.
Източник: bg.rbth.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.