Представеният на МАКС 2019 модел на тежкия ударен безпилотен летателен апарат С-70 “Охотник” съответства на серийния му вид, съобщи служител от конструкторско бюро “Сухой” за ТВ “Звезда”.
“Прототипът, който лети в тандем със Су-57, е образец-демонстратор, изграден за отработка на летателните характеристики и системата за автоматично управление на полета и кацането.
Обликът, представен от модела, разбира се, е развитие на образец-демонстратора, само във вид, подходящ за серийно производство и експлоатация според задачите на министерството на отбраната, заяви разработчикът на “Охотник”, цитиран от “Российская газета”.
Моделът от МАКС се различава от летателния образец с плоска дюза и отсъствието на изпъкнали детайли. Тази конфигурация значително намалява видимостта на апарата – особено в инфрачервения диапазон.
Припомняме, че перспективният ударен дрон С-70 “Охотник” за пръв път полетя в небето на 3 август. Реактивният дрон с излетна маса до 25 т е предназначен за съвместна работа с изтребителя от пето поколение Су-57. При създаването на “Охотник” са използвани много технологии за самолети и поне един Су-57 работи по програмата за съвместни изпитания със С-70.
На 27 септември министерството на отбраната на Русия публикува видео на първия съвместен полет на С-70 и Су-57.
Изтребителят и дронът отработиха бойно взаимодействие: “Охотник” разшири радиолокационното поле на самолета и откри цели за ракети с далечен обсег, разказаха от военното ведомство. Това ще трябва да прави дронът и след като бъде приет на въоръжение.
Той ще се превърне в допълнителни “очи” на Су-57, летейки далеч напред, ще разкрива вражеските съоръжения за противовъздушна отбрана и ще ги “осветява” за ракетите на изтребителя, премахвайки необходимостта от навлизане в зоната на поразяване на противовъздушните системи.
С-70 ще атакува и сам – по команда на пилота на изтребителя. За тази цел във фюзелажа на дрона е осигурено отделение за бомби и ракети. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.