Ракетите на новата система за противовъздушна отбрана С-500 “Прометей” ще работят извън атмосферата, прехващайки всички видове балистични цели.
За това са нужни нови технологични и енергийни решения.
“С-500 разшири обхвата на целите си. Системата може да се използва и за борба с всички видове балистични ракети.
Това изисква както увеличаване на мощността на радарните съоръжения, така и създаване на нови ракети, способни да работят извън атмосферата, където аеродинамичното управление е невъзможно”, каза Сергей Друзин, първи заместник-генерален директор на концерна ВКО “Алмаз-Антей”.
“Прометей” има активни фазирани антенни решетки (АФАР), които не изискват предавателни устройства. Сканиращият сигнал се генерира от самата АФАР, той се получава и анализира. Освен това една антена може да създаде няколко лъча – например, да съпроводи няколко цели – и да ги контролира, без да обръща самата антена. Фазираните антени изискват малко по-малко енергия, което е изключително важно за ракетите със самонасочващи се глави.
“Вместо електровакуумни прибори с напрежение 30-40 кВ се използва оборудване с напрежение не повече от 27 волта.
Това значително опростява проектирането на системата, подобрява нейната надеждност и експлоатационна безопасност”, продължи Друзин. Той отбеляза, че технологията на създаване на АФАР е напълно овладяна от концерна, локаторите за С-500 са създадени и се тестват като част от комплекса.
По данни от източници, системата за ПВО-ПРО за далечни разстояния “Прометей” ще може да прехваща всички въздушни цели на разстояние до 400 км. Всеки вид цел: самолет, сателит, крилата ракета или балистична ракета – ще бъде наблюдавана от собствен радар – и специализирани оръжия ще ги унищожават.
Архитектурата на С-500 предполага интегрирането на комплекса с други противоракетни системи: СПРН, A-235 “Нудоль”, самолети-прехващачи, зенитни комплекси С-400 и С-300. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.