Днес Китай разполага с голям брой руско въоръжение. В бъдеще Москва още по-силно ще разшири “присъствието си” в съседската армия.
В началото на ноември Москва и Пекин се договориха за нови доставки на руско оръжие, съобщи в интервю за РИА “Новости” ръководителят на делегацията на “Ростех” (част от “Рособоронэкспорт”) Виктор Кладов по време на изложението в Чжухае.
“Не бих искал да задълбавам в детайли, но ще кажа, че ние буквално неотдавна подписахме още три (оръжейни – бел. ред.) договора с китайската страна”, уточни той.
При това в армията на Китай на въоръжение вече стоят цял ред от най-съвременните оръжейни системи на Русия.
Хищни птици
Су-35
Виталий В. Кузмин
През 2015 г. Китай купи 24 изтребителя Су-35 поколение 4++ от Русия.
Тези “хищни птици” външно на практика изцяло (с изключение на фюзелажа и двигателя) копират бъдещия руски изтребител от пето поколение Су-57. При това те струват поне 1/3 по-малко. Именно това и стана една от причините, поради които руското министерство на отбраната частично предпочете тази “работни коне” за своите изтребители на бъдещето.
“Су-35 разполага с “цифрова кабина”. В нея, както и при Су-57, няма аналогови устройства, а вместо обичайните указатели има два големи цветни LCD екрана.На тях, както на обикновен телевизор, в режим “картина в картината” се изобразява цялата необходима на пилота информация”, сподели пред Russia Beyond професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.
При това хидродинамичните контролни прибори на силовата установка са заменени с електрически, а, по думите на конструкторите, това не само икономисва място и маса, но и позволява на машината да се води и паралелен – дистанционен контрол.
“На практика това означава, че ролята на пилота става по-малко забележима. Тоест компютър решава с каква скорост и в какви режими машината ще се насочва към целта и в какъв момент ще разреши на летеца да прилага оръжия. При това част от сложните пилотажни режими: полет на пределно малки височини с избягване на релефа, изтребителят ще предприема сам”, отбелязва Козюлин, като допълва, че наличната електроника ще гарантира, че пилотът използва оръжието без опасност за самолета и не предприема рискови маневри.
Освен това на изтребителите е инсталиран и перспективен радиолокационен комплекс с фазирана антенна решетка (ФАР) “Ирбис”, притежаващ уникални към днешния ден характеристики по обсег на откриване на цели.
“По своите характеристики радарът е близък до този, който притежават американските F-22. На насрещен курс “Ирбис” може да открива вражески машини на разстояние до 350-400 километра. На такова разстояние изтребителят може да види самолетоносач, за 150-200 км – ЖП мост, за 100-120 – катер, за 60-70 км – установки на оперативно-тактически ракети или групи бронетехника и танкове, и да ги порази всичките”, продължава Козюлин.
Заедно с това машината може да използва целия спектър от съвременни системи за въоръжение. А, тъй като самолетите са готвени за Китай, то те са разработени за управляемите и неуправляеми снаряди на Китайската народоосвободителна армия.
Небесен щит
С-400 “Триумф”
Sputnik
Китай стана един от първите клиенти за покупката на най-съвременните руски системи за противовъздушна отбрана С-400 “Триумф” (или както ги наричат в НАТО – Growler). Договорът беше сключен през 2015 г. и още до края на десетилетието Москва ще достави на Пекин няколко дивизиона от системите за ПВО. При това точното количество на машините не се разкрива.
“Триумф” може да определя всички въздушни цели около себе си на дистанция до 600 км и да ги сваля на разстояние от 400 км от себе си. За нея не е важно дали това са бързо маневриращи крилати ракети или междуконтинентални ядрени ракети, които летят към Земята през близкия космос и от другия край на планетата – системата вижда всичко, “разбира” и сваля на безопасно разстояние от себе си.
Ключовото ѝ отличие от преките конкуренти в лицето на американските системи MIM-104 Patriot се свежда до възможността ѝ да вижда и сваля целите в кръг около себе си. “Американецът” може да работи и “вижда” само в зададено направление под ъгъл от 180 градуса.
При това, за да бъдат “разгърнати” пусковите установки на Patriot и да се пригодят към бой, са нужни цели 30 минути! За това време ракетите вече ще успеят да поразят своите цели, а битката ще бъде загубена.
Заедно с това обсегът на поразяване на целите на “американеца” е два пъти по-малък – 180 км, срещу 400 км при “руснака”. А това играе значителна роля не само при борба с ракети, но и с изтребители и бомбардировачи – последните нямат никаква възможност да пуснат бомбите си на желаното място, ако срещу тях се изправи С-400.
Комплексите С-300 “Триумф” са част и от чуждестранните войски в батареите за ПРО. В състава на всяка от тях влизат по четири пускови установки с четири ракети във всяка. Така грубо казано във всяка батарея има по 16 противоракети, способни да свалят изтребители от пето поколение и крилати ракети на дистанция до 400 километра.
И това без оглед на запасния боекомплект, който дори влиза в сумата на договора и ще се намира на бойното поле. Освен това в договора могат да влизат няколко транспортни-зареждащи машини, радиолокационни станции, команден пункт и редица поддържащи машини. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.