Какво се е приземило тук – НЛО или метеорит? Този 40-метров кратер остава непроучен до началото на XXI век, но руските учени изглежда най-сетне са намерили обяснение.
Мрачна тъмна планина се извисява над яркозеления пейзаж на гъстата руска тайга. На вид подобен на гигантски високоговорител – 40 метра висок и 100 метра широк – този необичаен кратер може да бъде видян в отдалечен район в северната част на Иркутск, на 210 км северно от град Бодайбо.
До 1949 г. само няколко местни жители знаят за това. Наричано го “Огненото орлово гнездо” и го смятат за лошо място, което дори животните избягват. Някои, които посещават района, умират по странни начини – дори домашните животни изчезват безследно. Каква е мистерията зад този кратер и има ли рационално обяснение за цялата тази мистерия?
Странното откритие
Ученият, който за първи път се справя с уникалното образувание, е руският геолог Вадим Колпаков. През 1949 г. той идва тук, за да проведе изследвания, но не може да повярва на очите си, когато вижда кратера.
“Мислех, че съм полудял”, спомня си той. “Отдалеч ми напомни на гигантска мина и дори се чудех дали няма хора там. Защо биха били тук? Това е гъста зона от тайгата. Освен това тук няма лагери на НКВД – знаех го със сигурност. На второ място мислех, че това може да е археологически артефакт, но местните жители на Век и Якут не са древни египтяни. Те не могат да строят скални пирамиди”.
Вадим Колпаков и съпругата му
По-внимателно изследване показва, че кратерът представлява голям куп от разбити варовикови блокове с диаметър от около 160 метра, с приблизителна маса от 1 млн. Тона. Кратерът е наречен “Патом” (на близкоминаващата река), но не до 2000-те не е проучват задълбочено поради липса на финансиране.
Теории
Тайната на “Огненото орлово гнездо” е подхранвана от различни теории – от чуждоземен кораб, до подземна ядрена реакция. Някои хора, включително самият Колпаков, подкрепят идеята, че кратерът се е образувал от метеорит, паднал в Патомската падина – хората смятат, че това може да е фрагмент от метеорита на Тунгурска, паднал в сибирската тайга през 1908 година. Други предполагат, че кратерът е вулканична структура, формирала се от газови струи със значителна дълбочина.
Първата снимка на кратера от 1971 г.
Първата сложна научна експедиция, която посещава местността през 2005 г., не получава никакви отговори. Ръководителят ѝ загива от сърдечен удар – трагедия, които някои смятат за лошо знамение.
Все пак учените продължават да изследват района. Следващите експедиции са през идните години (2006, 2008, 2010) и са малко по-успешно. Събраният материал от района показва, че кратерът е образуван преди около 500 години (по-рано от метеорита на Тунгуска) и че има пръстеновидна структура с отделни зони, формирани по различно време.
Учените в крайна сметка отхвърлят теорията за метеорит и хипотезата за криогенно образуване (предполагайки, че кратерът е образуван от замръзване на води) и стигат до извода, че Патомският кратер е образуван от парна експлозия и от разпадането на скали и нагрети камъни.
Въпреки това някои предпочитат да вярват на по-вълнуващи теории, като обяснения от сорта на това, че през Земята е преминал малък фрагмент от неутронна звезда – и образувал Патомския кратер. Не е напълно нереалистично – две такива събития се случват през 1993 г. в различни части от планетата и през един месец едно от друго.
От вътрешността на Патомския кратер
Все още няма обяснение за странните събития, които се случват в околностите на кратера. Освен магнитната аномалия, която е открита при една от първите експедиции, няма потвърдени доказателства, че в центъра на кратера е “погребано” нещо голямо.
Независимо от теорията, на която решим да повярваме, кратерът вероятно ще си остане едно от най-мистериозните места в Сибир. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.