1937 г. Първият военен парад след забраната от Ньойския договор
Цяла България слуша предаването на радио
“София” от площада пред парламента
Беше 6 май 1937 г. Гергьовден.
Бях ученик във втори прогимназиален клас. Нещо особено тържествено витаеше този ден в малкото градче Бяла Слатина.
Вчера бяха съобщили по радио “София” и написали във вестниците, че за първи път след подписването на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. в София ще има военен парад в чест на Деня на храбростта и празника на Българската армия.
За първи път и Радио “София” щеше да го предава пряко. В навечерието на празника, на 5 май,
цар Борис ІІІ беше връчил новите бойни знамена на полковете и вечерта за първи път на площада пред храм-паметника “Св. Александър Невски” се провежда тържествена заря в чест на загиналите във войните за обединението на родината български войни.
След църковната служба сутринта на 6 май Бяла Слатина утихна в напрегнато очакване. Жените започнаха да подготвят гергьовденската трапеза, а голяма част от мъжете в града се събраха около радиоапаратите. Заробващият Ньойски мирен договор обрича българите на мизерно съществуване – икономиката, селското стопанство са разрушени, репарациите са непоносими, колоните от хиляди бежанци се отправят към свободните територии на България, търсейки закрила и препитание.
През 1933 г. Хитлер печели изборите в Германия и денонсира Версайския мирен договор, като обявява своя поход за “жизнено пространство”.
Походът на Хитлер стряска балканските ни съседи
Гърция, Югославия, Румъния и Турция подписват на 9 февруари 1934 г. Балканския пакт, за да запазят в границите си заграбените чужди земи.
Добрите икономически отношения с Германия стабилизират икономиката и особено селското стопанства, като създават условия за възстановяване на българската военна мощ. И така стигаме до големия военен парад.
Според информацията от радиото и по-късно от снимките и съобщенията по вестниците, разбираме, че още в 8,30 часа на 6 май от Военното училище (днес Воената академия) по целия булевард “Евлоги Георгиев” до Орлов мост са строени в новите си военни униформи в пълно бойно снаряжение хиляди войници и офицери.
По бул.“Цариградско шосе” са наредени бойните машини – танкове и артилерия.
Точно в 10 часа на площада пред Народното събрание и по радиото в цялата страна прозвучава сигналът “Внимание”.
Пред новото радио “Телефункен” сме само ние с дядо ми, баща ми ще слуша предаването на парада в кафенето на Пръщинкови, където се събира елитът на града.
Чува се дрънкането на оръжие, тракането на колела и къси отсечени команди
Гласът на шпикера (говорителя) е развълнуван.
Военната музика на лейбгвардейския конен полк свири “Един завет”. На официалната трибуна са заели места цар Борис III, Іминистър-председателят Георги Кьосеиванов, министри, генерали, депутати, чуждестранните посланици и военните аташета.
Гласът на шпикера като четката на добър художник ни рисува тези незабравими мигове за хората, които са гледали или слушали този парад.
Военният министър ген. Христо Луков е начело на парада!
Кулминацията е, когато се задават бойните знамена. Музиката свири “Боже, царя ни пази” и цар Борис III ІІІ с бойна каска вместо генералската фуражка слиза от официалната трибуна и застава на жълтите павета срещу светините на българската бойна слава.
С ръка “за почест”, опряна на каската, той ще стои час, два, три… шест часа! Следва колоната на ветераните генерали и опълченци, носителите на Ордена за храброст.
Музиката свири “Велик е нашият войни”, а, както казва шпикерът, хилядната публика ги обсипва със цветя.
В очите на дядо ми се появяват сълзи. Той е участвал в Балканската и Междусъюзническата война и е носител на Орден за храброст.
Появяват се блоковете с възпитаници на Военното училище юнкери и кадети, които шпикерът “рисува” така колоритно, че усещаме пламъка в очите им.
На вълни след бойните си знамена преминават представителните части на различните родове войска в красивите си нови униформи и съвременно въоръжение.
Отекват твърдите стъпки на стотиците войнишки ботуши от стоманените редове на пехотата, спешените части на Военновъздушните сили и моряците. Следват мотоциклетистите и камионите на преносимата пехота. След тях се появяват гора от дула на разнокалибрените оръдия, теглени от конска и верижна тяга.
С мощен тътен, обвити в дим и пушек, преминават бронираните войски начело с танковете и бронетранспортьорите.
Просторът се огласява от режещия звук на ятата бойни самолети с Андреевския кръст, които закриват небето.
И така само за 6 часа от Орлов мост до Лъвов един победен, унизен и обезверен, без посока народ възкръсна!
Вечe нищо няма да е същото! Военните аташета не вярват на очите си. Европа е озадачена! През следващата 1938 г. е подписано Солунското споразумение, с което участниците в Балканския пакт признават правото на България да се въоръжава и защитава границите си.
В навечерието на Втората световна война България става една от най-ухажваните страни от оформящите се две групировки – съюзниците от бившата Антанта и тройния съюз Рим-Берлин-Токио.
Източници: 24chasa.bg и списание ТЕМА!
И нека не забравяме думите на Цар Борис III каква трябва да бъде политиката на България:
“Винаги с Германия и никога против Русия “!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.