Фомин коментира руските ПВО системи: Можем да сваляме цели, които летят 16 пъти по-бързо от звука

Фомин коментира руските ПВО систем
Много държави разбират, че по-добри от руските зенитни ракетни системи С-400 и С-300, що се отнася до обсег и едновременно унищожавани цели, няма никой по света

Това заяви пред РИА “Новости” заместник-министърът на отбраната на Русия Александър Фомин по време на международния Сяншански форум по въпросите за сигурността в Пекин.

По негови думи за всички е ясно, че нито системата Patriot, нито модернизираната ѝ версия Patriot PAC-3+, може да се сравни с достойнствата на руската С-300, още по-малко със С-400. “Нито по обсега, нито по количеството едновременно унищожаеми цели, нито по палитрата на целите, по скоростта на целите, що се касае до големите системи за ПВО, ние във всичко превъзхождаме дори Patriot PAC-3+”, заяви Фомин.

Още една от най-важните характеристики на Patriot PAC-3+, подчертана от заместник-министъра, е, че може да поразява цели, летящи със скорост от 1700 м/сек (около 6000 км/ч), докато руската ПВО система прехваща дори цели, летящи с хиперзвукови скорости до 4700 м/сек  (16 пъти скоростта на звука или 17 хил. км в час).

“Усещате ли разликата?”, със задоволство пита Фомин.

И, въпреки пълната доминация на руските системи С-300 и С-400, руският военнопромишлен комплекс завършва комплектирането на първия дивизион от най-новите зенитно-ракетни комплекси С-500 “Прометей”, които са със значително подобрени характеристики и способности.

Според данни от руското военно ведомство серийното производство на новите системи и оборудването за тях ще започне през 2020 година.

Два съвременни завода (Кировския и Новгородския) за производство на най-висококачественото военно оборудване за концерн “Алмаз-Антей”, вече започнаха работата по създаването на отделни компоненти за С-500. / bg.rbth.com


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.