След стартирането на операция “Барбароса” немските армии като лавина налазват над съветските войски, пронизвайки съветската територия на стотици километри.
При тези отчаяни обстоятелства съветската армия се опитва ако не да спре, то поне да задържи нацистите и да даде повече време на страната да организира съответната защита. В едно толкова героично дело близо до гр. Расейняй в централните части на Литва съветски тежък танк КВ-1 задържа 6-та немска дивизия за над 24 часа.
Един танк срещу цяла армия
6-а немска дивизия и 2-ра съветска танкова дивизия започват битка за гр. Расейняй в първите дни от войната. Докато основната битка се води на изток от града, един съветски танк изведнъж се появява в тила на германците северно от Расейняй и прекъсва главния път за доставки между двете групи от германски войски.
Оръдие PAK-35/36, унищожено в района на Расейняй
Архив на Виктор Максимович Коломиец
КВ-1 просто стои точно в средата на пътя и парализира движението на близо 5000 души. “Беше невъзможно да заобиколим танка, тъй като навсякъде имаше блата. Не можехме да получим муниции или да евакуираме ранените – те умираха”, съобщават германците.
Преди немските войски да съберат повече сили, съветската машина разрушава 12 вражески камиона с доставки.
Опитите за ликвидиране на съветския танк с 50-мм противотанкови оръдия се провалят. Междувременно КВ-1 унищожава едно от оръдията заедно с екипажа му.
По-късно към оръдията се включват и по-мощните 10,5 см гаубици, но и те не успяват. Германците решават да изчакат нощта.
В мрака техни сапьори се приближават до танка и поставят два експлозива на веригите и оръдието му, но те не причиняват и драскотина на КВ-1.
Единственото средство, способно да се справи с танка, е 88-мм противовъздушно оръдие. 50 германски бронирани машини разсейват съветския танков екипаж, като симулират разностранна атака, докато оръдието е доближено до КВ-1 и стреля по него.
След 13-я директен удар бронята на съветския танк най-сетне е разбита, а всички в него загиват.
Почитани от врага
Генерал-майор Егор Николаевич Солянкин
Архив на Виктор Максимович Коломиец
Германците вземат шестте тела от горящия съветски танк – 5 членове на екипажа и едно неидентифицирано лице. Учудени от смелостта на съветските войници, те ги погребват с почести и церемониалност.
Все още не е известно защо КВ-1 решава да се изправи в такава неравна битка.
Според историка Максим Коломиец танкът се е отделил от собствените си войски и случайно се е натъкнал на врага. Оставайки без гориво, той е бил принуден да спре и да се бие.
Въпреки това членовете на екипажа имат всякакви възможности да напуснат танка, да се скрият в гората и да опитат да избягат при другарите си. Все пак те избират да останат и да се борят до горчивия си край, подчертава Коломиец.
Руското чудовище
Германската армия познава много от съветската бронирана техника преди войната. И все пак те нямат никаква представа от тежкия танк КВ-1, който се оказва неприятна изненада за Вермахта.
Още в първите сблъсъци с тези танкове през лятото на 1941 г. германците осъзнават, че им липсват оръжия за унищожаването на тези мощни машини. Огромните “руски чудовища”, както ги наричат германските войници, са неуязвими срещу непосредствените удари на 50-мм противотанкови оръдия.
Основните германски танкове по това време като Panzer III и IV и чешкия Czech Panzer 38(t) не са подходящи опоненти за КВ-1. Единственото решение срещу “руските чудовища” е употребата на 88-мм противовъздушна артилерия или 10,5 см гаубици.
“Слуховете за тези бронирани чудовища ни ужасиха. Информацията за размерите и неуязвимостта им ни карат да мислим за тях като за неразрушими крепости”, казва германски войник.
КВ-1 обаче далеч не е идеалният танк. Той е твърде “суров” и груб, когато за първи път влиза във войната. Въпреки че е добре защитен и добре въоръжен, КВ-1 е доста бавен. Освен това често се чупи и има нужда от постоянни ремонти.
Източник: bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.