Съветските леки танкове: Не с умение, а с количество

Т-60 е разработен набързо в месеците на воената суматоха през лятото на 1941 година. Танкът е създаден под ръководството на конструктора Н.А. Астров, като е отчетена необходимостта в неговата изработка да се използват вече усвоени в производството автомобилни компоненти и мотори.

Танкът можел да се произвежда в същите заводи, в които се е сглобявал и Т-34, но за разлика от него е бил много по-евтин. Шест хиляди от тези леки танкове с 30 мм. предна броня и 20 мм. оръдие понасят чудовищни загуби, но все пак изиграват важна роля по време на боевете през 1941 година, задържайки немците докато евакуираните в тила заводи започват масовото производство на по-мощни танкове. Тяхната броня ги защитавава единствено от куршуми, а оръдието им било ефективно само против пехота, но в замяна на това е можело те да бъдат произведени в голямо количество и в изключително кратки срокове. Това е бил основният коз на този странен танк.

Въпреки това, в сравнение с чуждите танкове,  лекият танк Т-60 е бил реално на нивото на практически равностойния му по въоръжение и защита немски PzKpfw II Ausf F. Интересното е, че немските опити да монтират 20-мм оръдие на близкия до Т-60 по маса лек танк PzKpfw I Ausf B завършват неуспешно.

Неравната битка на Т-60 против превъзхождащите го по клас бойни машини на противника и свързаните с това тежки загуби се отразяват върху репутацията на танка. Въпреки това в по-късната литература рожбата на Н.А. Астров получава напълно приемлива оценка.

„Само си губим времето с него, другарю Сталин!“

Това е било очевидно за съветските инженери и военни, но от масово горящите на бойните полета танкове никой не искал да се отказва. Напротив, решават да го  модернизират. Бащата на танка Н.А. Астров продължава работа над него и в началото на 1942 година представя Т-70, който става второ поколение съветски леки танкове, които са създадени в годините на войната.

Мощността на танковите двигатели е увеличена до 140 к.с., а дебелината на предната броня става 45 мм. Освен това, той получава оръдие с калибър 45 мм. Това обаче води до намаляване на скоростта и точността на стрелбата, но по-големият калибър позволява от близко разстояние да се пробиват бордовете и задната част на бронираната техника на противника.

Работата по новия танк отнема само три месеца и това е постигнато отново за сметка на безалтернативното за военното време унифициране в производството, което позволява в периода от април 1942 до октомври 1943 година да се произведат около 5000 танка Т-70.

Стихията на Т-70 става разузнаването с бой. Леката и сравнително бърза „седемдесетица” не е толкова шумна, както по-големите бронирани машини и неочакваната поява на такива групи танкове позволявала да се нанесат сериозни поражения на противника.

За първи път в бой Т-70 влизат в бой през лятото на 1942 година и веднага танкистите на Червената армия се убеждават в неголямата бойна ефективност на машината. В пряк бой тя не е можела да се противопостави на най-широко разпространените немски танкове PzKpfw III и PzKpfw IV, а в качеството й на непосредствена поддръжка на пехотата, не разполагала и с достатъчна защита. 75-мм противотанкови оръдия Pak 40  поразявали Т-70 още с първия точен снаряд от каквато и да е дистанция и ъгъл. Легендарният съветски генерал М.Е.Катуков отбелязва това в доклада си до Върховното главно командване: „Лекият танк Т-70 тъкмо започна да постъпва на въоръжение и засега с нищо особено не се е проявил. Само си губим времето с него, другарю Сталин.“

Въпреки това по-нататъшните събития показват, че при наличието на добре обучен екипаж тези танкове са способни не само да са част от масовката на бойното поле, но и да играят главна роля. Именно леките танков са основата на армията, която през зимата на 1943 година обкръжава 300- хилядна немска групировка при Сталинград.

Те прекрасно се справят със задачата да извършват бързи маневри за достигане на противника. В сражението при Курск, командирът на Т-70 Онуфриев умело маневрира и излиза във фланга на тежък танк „Тигър“, след което с два изстрела в неговия борд успява да го запали. (В боя при Курската дъга около 22% от съветските танкове са Т-70). На 6 юли 1943 година в боевете за село Покровка екипажът на танк Т-70 от 49-та гвардейска танкова бригада, командван от лейтенант Б.В. Павлович, успява да порази три средни немски танка и една „Пантера“.

Въпреки недостатъците си Т-70 остава най-добрият лек танк по време на Втората световна война и е втори по производство след Т-34. Произведени са 8315 танка. През есента на 1943 година заводите преминават към масово производство и на по-необходимите на бойното поле самоходни артилерийски установки СУ-76 М, създадени на базата на Т-70М. Оцелелите танкове се използват в самоходно-артилерийските дивизии, полкове и бригади в качеството на командирски машини и участват в бойните действия до края на войната.
Източник: bg.rbth.com