„САЩ не могат да приемат, че Русия става все по-силна“

Тази година Европа отбелязва 25 години от създаването на ЕС. Как смятате, опитът за европейска интеграция успех ли е или провал?

Вацлав Клаус: Аз съм с доказана репутация на критик на европейската интеграция. Така че, едва ли ще се изненадате, ако кажа, че не съм във възторг от това, което се случва в ЕС. Бих казал, че вместо към интеграция, Европейският съюз пое курс към унифициране и неговото развитие тръгна в погрешна посока.

Неотдавна вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел заяви в интервю за Der Spiegel, че не изключва възможността Евросъюза да се разпадне. Съгласен ли сте с твърдението, че в момента бъдещето на ЕС е застрашено?

В.К.: Лично аз само бих приветствал трансформацията на Европейския съюз в нещо по-различно и затова гледам на подобен вариант не като заплаха, а по-скоро като на шанс за ново бъдеще. Но аз не вярвам особено в подобна перспектива, макар че британският референдум за излизане от ЕС е важен крайъгълен камък в това отношение. Надявам се, че все пак Европа ще започне да се реформира.

Вие многократно сте упреквали ЕС в недемократичност, твърдейки, че той се управлява от бюрократи, които никой не е избирал. Как може той да се реформира, запазвайки съществуващата структура?

В.К.: Аз, разбира се, преувеличавам, но в качеството ѝ на малка провокация бих казал така: “Има един начин – да се закрие Европейският съюз”. (Смее се). Аз, разбира се, драматизирам, но тази структура е своего рода черупка, сковаваща страните от Европейския континент, и с нея трябва нещо да се прави. Аз апелирам към сътрудничество под формата на свободно взаимодействие между независими държави в ЕС, а не под формата на унифициране.

Но как да се постигне това, без да се разпуска ЕС?

В.К.: На първо място, трябва напълно да се прекрати по-нататъшното задълбочаване на така наречената европейска интеграция. Тоест, нашата първа стъпка трябва да се състои в това: да се спре постоянното нарастване на европейските структури. Втората, да я наречем, мечта – това е малко да се отстъпи назад. Моята гледна точка е, че най-оптималният вариант е завръщане към времената, когато се сключваше Договорът от Маастрихт. Именно той ознаменува прехода от Европейска общност към Европейски съюз.

Дискусията за санкциите срещу Русия поставя на изпитание издържливостта на общата външна политика на ЕС. Страни като Чехия, Италия, Словакия и Унгария заявяват, че са за отмяна на санкциите, а други членки на Европейския съюз не са на това мнение. Може ли ЕС да се ръководи от такава политическа доктрина, която да устройва всички страни-членки?

В.К.: Надявам се, че не. Що се касае до санкциите, то аз смятам тяхното въвеждане за необмислена постъпка, която за никого не е от полза. Надявам се, че при новата американска администрация нещо ще започне да се променя.

В последните си дни на управление президентът Обама въведе нови санкции срещу Русия…

В.К.: Аз бях президент на Чехия, когато Барак Обама стана президент на САЩ. Срещал съм се много пъти с него, така че, познавам го достатъчно добре. Нашите възгледи по цял ред въпроси могат да не съвпадат, но действията на Обама през последните няколко седмици, или месеца, предизвикват у мен истинско недоумение. Според мен той рискува да остави след себе си изключително лошо наследство.

Американските тайни служби обвиниха Русия в опити да окаже влияние върху изхода на изборите в САЩ. Също така, те твърдят, че с помощта на цифровите технологии Русия въздейства по някакъв начин на общественото мнение в Европа.

В.К.: Според мен, всичко това са глупости. Такива обвинения не бива да се приемат на сериозно. През последните 25 години аз съм участвал 10 или 15 пъти в избори, и не мога да си представя как върху тях може да се окаже влияние отвън. В САЩ обикновените хора просто пожелаха да променят поне нещо. Те не харесват нито Хилари Клинтън, нито политическия курс, който тя олицетворява. Изходът от американските избори е напълно закономерен и ще има положителни последствия.

Вие неведнъж сте критикували САЩ и ЕС за това, че тяхната пропаганда срещу Русия е пълен абсурд. Според вас, от факти или от емоции се определя отношението на Запада към Русия?

В.К.: Първо, според мен, основна роля в този случай играят не европейците, а американците. Второ, в страните от Централна и Източна Европа все още е жива паметта от времената на комунистическото управление, и сред голяма част от населението то се асоциира със Съветския съюз. Аз постоянно се опитвам да обясня на сънародниците си, че СССР отдавна не съществува, а Русия в никакъв случай не е комунистическа страна. А виж, от какво се ръководи Западна Европа, не ми е ясно: та тя по никакъв начин не е пострадала от комунистическия режим.

Тези дни Тръмп изказа много проста мисъл: “Няма нищо лошо в добрите отношения с Русия”. Вие как смятате, ако Вашингтон промени своята политика по отношение на Русия, дали Европа ще последва неговия пример?

В.К.: Надявам се, че да. По този въпрос Тръмп определено заема разумна позиция. Аз не се уморявам да убеждавам съгражданите си, че курсът на ескалация на напрежението между двете свръхдържави и разпалването на нова студена война противоречи на здравия разум. При едно такова противопоставяне не може да има победител.

В Европа пристигна най-големият контингент с американска бронирана техника и пехота от времето на студената война. НАТО увеличава присъствието си в Източна Европа, което на свой ред дразни Москва. Всеки здравомислещ човек разбира, че в момента война с Русия е изключена. Тогава, какъв е смисълът от подобни действия?

В.К.: Нямам отговор. Струва ми се, че на Запад все още не са готови да се примирят с факта, че Русия набира сила и се активизира. На Запада много му харесваше Русия от 90-е – слаба и неорганизирана. Но реалностите трябва да се приемат такива, каквито са. Между другото, за да съм обективен: Русия също трябва да се опита да си изгради рационален начин за взаимодействие със съседните страни, а също така с Европа и САЩ.

Все пак, иска ни се да разбираме същността на текущите събития. Например НАТО пристъпи към създаването на система за противоракетна отбрана. Първоначално се планираше тя да бъде разгърната в Чехия, но в крайна сметка бе решено тя да бъде разположена в Румъния, а по-късно и в Полша. Тези действия на Алианса водят до, разбира се, още по-голямо изостряне на отношенията с Русия и подтикват Москва към увеличаване на собствената отбранителна сила. Защо трябва да се дава допълнителен повод за търкания, когато отношенията и без това са изострени?

В.К.: Разполагането на ракети и военни части – това е един от аспектите, но тук, според мен, по-важното е политическият климат като такъв. Остава ни да се надяваме, че новият президент на САЩ и екипът му ще успеят да изберат различен подход и той да се окаже по-добър. Въобще Тръмп не е типичен американски политик. В същото време, в бъдеще влиянието на американското политическо статукво ще се окаже много по-голямо, отколкото е прието да се очаква.

Избирането на Тръмп ознаменува подема на силите, борещи се с традиционния политически елит. В Европа като подобни примери могат да се посочат немската партия “Алтернатива за Германия” и “Националния фронт” във Франция. Вие как смятате, това временно явление ли е, или такива сили реално могат да променят ситуацията в Европа?

В.К.: Много се надявам, че наистина са способни. В появата на подобни партии в Германия, Франция, Италия, Швейцария, Холандия и други страни на Европа аз виждам шанс за бъдещи промени. Аз не съм съгласен с тези, които лепят на подобни партии етикети, като ги наричат популистки или ултрадесни. Не, тези партии изразяват интересите на обикновените редови граждани, които искат да променят нещо в страните си и имат големи претенции към политическото статукво, в това число и заради снобизма му. Аз смятам, че тези сили са тук за дълго време: те представляват “мълчаливото болшинство” на Европа и затова имат много голямо значение.

След неотдавнашните терористични актове в Германия, в Европа все по-силно се чуват призиви за усилване на граничния контрол и интегриране на силовите структури. Доколко целесъобразен ще е за Евросъюза курсът към създаване на паневропейска система за обезпечаване на безопасност и правов ред?

В.К.: Трябва да се започне от анализа на двата основни проекта на ЕС през последните десет години – въвеждането на единна валута и ликвидирането на вътрешните граници в Европа. Тези два проекта се оказаха преждевременни и грешни, защото доведоха до дестабилизация. Премахването на границите в Европа бе сериозна грешка. За мен по-добре е да си пътувам с паспорта и да преминавам през граничен контрол, това не е нещо сложно.

Вие винаги казвате това, което мислите, а в същото време заявявате, че в Европа няма достатъчно свобода на словото. Случвало ли ви се е лично да се сблъскате с това?

В.К.: Не бих искал да давам категорични оценки, но заради избирателния подход на медиите и криворазбраната политическата коректност, понякога е изключително сложно открито да се изказват възгледи, които се разминават с официално възприетите. Това е голям проблем: болшинството от хората нямат възможност да се изкажат в традиционните медии и затова се задоволяват с Интернет. Така че в момента свободата на словото в Европа определено е ограничена, но не съм готов да заявя, че тя липсва.

Една от основните теми в дневния ред на Европейския съюз остава, разбира се, кризата с бежанците. Чехия и други източноевропейски страни се отказаха от плана на ЕС за тяхното разпределяне. Защо, според вас, и до ден днешен не може да се разработи съгласувана програма за разрешаването на този проблем?

В.К.: Трябва да кажа, че аз съм против употребата на думата “бежанец”. За “бежанци” официално говори европейският политически елит, а аз целенасочено използвам думата “мигранти”. В Европа пристигат мигранти. Ако човек е бежанец, то ти едва ли не си длъжен да приемеш в негово отношение някакво положително решение. Но болшинството от хората, пристигащи от Близкия Изток и от Северна Африка, не са бежанци, а просто мигранти, които са се устремили към Европа с надежда за по-добър живот. Така че много е важно да се използва правилният термин. Аз никога не бих използвал думата “бежанец”. Това явление заплашва да унищожи европейската култура и цивилизация. При това, аз обвинявам не мигрантите, а европейския политически елит, който ги допуска.

Искате да кажете, че мигрантите са им необходими?

В.К.: Определено. Ако ги попитате директно, на тях няма да им стигне смелост да си го признаят, но на практика… Това по никакъв начин не е опит да се подобри демографията, да се увеличи количеството или да се повиши качеството на европейските трудови ресурси, защото в момента нивото на безработица в Европа достига 10%. В ЕС има около 23 милиона нетрудоустроени души, така че хора за работните места има достатъчно. Европа няма нужда от мигранти. Но съществуват идеологически мотиви за това, тук да се допуснат нови хора и да се създаде нова Европа.

Много хора ще се съгласят с това, че единственият начин да се преустанови масовата миграция в Европа от тези страни се състои в гасенето на възникващите там конфликти. Трябва ли Европа да играе активна роля в Сирия, в Либия?

В.К.: Аз не бих се ангажирал с твърдението, че Европа там е реален играч. В нея има толкова много различни възгледи, че по същество в тази ситуация тя не може да действа като едно цяло, като един играч. Що се касае до миграцията, то при цялата маса от технически въпроси, тя може да бъде спряна, като просто се каже “не”. Но Европейският съюз не е готов за това. Ето в какво се състои основният проблем.

Текстът на руски език на сайта russian.rt.com