Руски „Резюме”: Сирийците извадиха от складовете най-мощните в света боеприпаси за РПГ

Руски „Резюме": Сирийците извадиха от складовете най-мощните в света боеприпаси за РПГ
Неотдавна в интернет се появи фотография от Сирия на ръчни противотанкови гранатомети РПГ-7В с бойни части (изстрели) с доста необичаен вид – тандемно (последователно) разположени кумулативни бойни части

Експерти от места медия ги определиха като ПГ-7ВР, предназначени да поразяват бронирана техника с инсталирана динамична защита (броня от метални пластини и слой взривно вещество между тях).

На Запад такъв способ на защита получи наименованието ERA (explosive reactive armor) – защита с реакция на взрива. В Русия обаче се наложи неточния превод „реактивна броня”.

На бойната поле такава броня за първи път е използвана в Израел по време на бойните действия в Ливан през 1982 г. в Ливан. Фирмата Rafael създала външна динамична защита „Blazer” и снабдила с нея израелските танкове М60А1 и „Меркава”. С нея рязко била намалена ефективността на РПГ с кумулативни боеприпаси.

В СССР боеприпас с тандемно разполагане на бойните части за първи път е приет на въоръжение през 1988 г. под името ПГ-7ВР (Р – „Резюме”, название в ОКБ).

Бойната част на гранатата ПГ-7Р се състои от две кумулативни части – предна с калибър 64 мм и основна с калибър 105 мм, разположени съосно.

Предната част преодолява динамичната защита и „прокарва” път на основната част. Такава конструкция осигурява пробиване на 600 мм броня.

Високите характеристики при пробиване на брони от бойните части на боеприпаса ПГ-7Р впоследствие са използвани при създаване на гранатата ПГ-29 за РПГ-29 „Вампир” и еднократния гранатомет РПГ-27 „Таволга”.


Loading...

Сирия получила в началото на 2000-те години гранатомети РПГ-29 с гранати ПГ-29В, използвани впоследствие и от армията, и от опозицията. Боеприпасите ПГ-7ВР („Резюме”) обаче се използват отскоро, те били пазени досега в складовете за израелските танкове.
Източник: blitz.bg

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.