Бойният вертолет Ми-28Н притежава два пъти по-добра маневреност в сравнение с предшественика си – Ми-24.
Това сподели в интервю за ТАСС старши летец-изпитател Владимир Хорьов от ПАО “Роствертол”, където се произвеждат машините.
“Това е поредният скок на съвременната машина. Оформлението е изчислено. Възможностите на вертолета са малко разширени по маневреност. Да кажем почти два пъти по-високи отколкото при Ми-24. Ми-28 може да се накланя до почти 70 градуса. При “24-та” са 45-60″, съобщи Хорьов.
Освен това Ми-28Н превъзхожда Ми-24 и по допустимо претоварване – съответно 2,8 срещу 1,8 т. за вертикално излитане.
Ми-28Н “Ночной охотник” (“Нощен ловец”) е сериен ударен вертолет, предназначен за търсене и унищожаване на различна вражеска техника, включително танкове, жива сила и нискоскоростни въздушни цели. Екипажът му е от двама души – пилот и щурман-оператор. Ми-28Н се движи с до 300 км/ч, а излетната му маса превишава 11 тона. Машината е въоръжена с 30-мм оръдие и може да носи управляеми и неуправляеми ракети. / bg.rbth.com
Вижте още ВИДЕО как модернизираният Ми-28 “Нощен ловец” демонстрира нова фигура от висшия пилотаж!
Руският вертолет Ми-28 “Ночной охотник” (“Нощен ловец”) изпълни нова фигура от висшия пилотаж.
Фигурата обаче за момента няма официално название, отбелязаха руски медии. При нея вертолетът се придвижва в пространството “по хоризонтална спирала” при скорост от над 90 км/час.
“Вертолетът се придвижва в пространството със скорост от 90 км/час но при това успява да се върти около оста си”, подчерта водещият на програма “Военная приемка” Алексей Егоров, цитиран от “Взгляд“.
Ми-28 “Ночной охотник” е съветски/руски ударен вертолет, произведен от ПАО “Роствертол”. Предназначен е за търсене и унищожаване на танкове и бавнодвижещи се въздушни цели в условия на активно огнево противодействие.
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.