Четвъртък. Снежна и мразовита сутрин в село Стрелна, на около 30 км от Санкт Петербург. Стотици хора ходят бавно от ЖП гарата и близките къщи към цеха на 61-ви бронетанков ремонтен завод, където им предстои да сглобяват новата партида Т-80, които ще потеглят към най-студените региони на страната.
Работният ден започва в 8 сутринта с посещение в цеха, оборудван със седемметрови метални стилажи, запълнени с резервни части за всички модели танкове. Единственото, което тук не може да се намери, са детайли за танковете от новата платформа “Армата” – и то само защото все още нито веднъж не им се е налагало да влизат за ремонт в завода.
Няколко бригади от 4 до 9 мъже на около 40-годишна възраст се отправят при чиновничките със списъци с всичко необходимо, след което се пръскат по стилажите и пълнят кутиите си с необходимите детайли. След това слагат кутиите си на колички и се отправят с тях в цеха, където един след друг се нареждат 150 танка с реактивни двигатели съветско производство.
Предстои им да подобрят танковете Т-80 – нещо като Ferrari и Lamborghini в света на бронираната техника. Само дето вместо по аутобаните, тези зверове ще се разхождат по полигони и черни пътища на своите вериги.
Още в средата на 1970-те съветските конструктори успяват да създадат 46-тонното метално чудовище, което може да се движи по пресечени местности със скорост от 70 км/час. С такива показатели днес може да се похвали само новата “Армата”.
Въпреки това, както и луксозните автомобили, “цената на ползване” на танк Т-80 е доста голяма. В най-трудните области разходът на гориво на тези машини достига до осем литра на ЕДИН километър! Но преди няколко години на оръжейниците от “Уралвагонзавод” им беше поставена задачата да решат този проблем и да модернизират машините.
За да направят това, всеки танк трябва да се разглоби до последната гайка и да премине пълен цикъл на модернизация. Изненадващо, за разглобяване на 46-тонен танк трябват само петима мъже, подемен кран и до четири работни дни.
След това ключарите, монтьорите, “оптиците” и електротехниците започват работата си.
Част от бригадата се занимава с модернизацията на двигателя. На танковете от серия Т-80, за разлика от дизеловите двигатели, са инсталирани газотурбинни установки. Технически те напомнят тези на самолетните. Даже ръмженето на Т-80 прилича на движещ се по полосата лайнер.
Пред първата група работници е поставена задачата да добавят халосни обороти на двигателя, който от средата на 1970-те работи само на максималните такива. И това не е било важно, трябвало е просто танкът да пробива кирпичени стени и спокойно да се движи по полигони.
Пълният цикъл на работа с всеки танк отнема до 60 дни.
Паралелно с тях всички проводници и електрониката на Т-80 се демонтират и запояват наново. Преди посещението в завода машините са събирали прах в хангарите почти 30 години – след разпада на СССР (на държавата ѝ излиза твърде скъпо да ползва подобни високоскоростни танкове). Младите хора (на практика в този отдел няма момичета) сортират километри кабели, някои спояват, а на някои места дори “плетат” нови.
А готовите партиди ултрамодерна електроника се поставят в картове и се спускат до сервиза, където се монтират на танковете.
В непосредствена близост до работниците на кабелите стои по-възрастен мъж, който работи с огромна лупа. Той отговаря за устройствата за нощно виждане, както и за лазерните и оптични прицели.
Също така механиците и монтьорите трябва да проучат всички огневи системи на Т-80. От всеки танков купол се демонтира 125-милиметровото оръдие, което по-късно се тества в цеха – изстрелват се халосни снаряди, за да се провери механизма на оръдието. Грохотът е толкова мощен, че прозорците са на косъм да се пръснат, а стените се тресат от мощта на оръдието.
Когато всички детайли са заменени, системите са охладени, електрониката – инсталирана, двигателят – усъвършенстван, а необходимите детайли фиксирани, деветчленният екип започва да сглобява танка.
Сглобеният модел се изпраща на полигона, където трябва да мине около 100 км пред военните и, както по време на танков биатлон, да “скача” през повалени дървета, ровове и окопи.
В края на всички заводски и полигонни изпитания, “подмладените” машини Т-80 се събират под един покрив. Там те чакат визита на професионални военни, които провеждат свои тестове и евентуално изпращат конкретни модели за доработка, а останалите вземат във военните части, които предстои да охраняват границите на Русия в Крайния Север.
Източник: bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.