В момента основа на силите за борба с подводници са палубните хеликоптери Ка-27, самолетите-амфибия Бе-12 „Чайка“, самолетите Ил-38 и Ту-142. От целия този списък само двата последни самолета бяха модернизирани (или се модернизират) според съвременните изисквания.
Амфибиите с дълбочинни бомби
Като един от вариантите за усилване възможностите на морската авиация специалистите виждат възраждането на хеликоптера-амфибия Ми-14, който беше сериозна защита против навлизането на подводници на НАТО в териториалните води на СССР.
Способността му да се намира във въздуха в продължение на 5,5 часа, патрулирайки крайбрежните води на разстояние до 300 км, да носи стандартно въоръжение от една атомна дълбочинна бомба с мощност от 1 КТ или самонасочващо се торпедо, или осем 250-килограмови бомби, както и фактът, че след модернизация през 1980-те г. може да носи и ракети „въздух-кораб“, превръщат този вертолет в страшилище. За нуждите на ВМФ на СССР са произведени 273 единици в три модификации – противокорабен, спасителен и траулер, но Ми-14 постепенно са извадени от състава на руския флот.
В интервю за журналиста от изданието „БИЗНЕС Online“ старши научният сътрудник от Академия „Жуковски“ Евгений Матвеев потвърди, че към този момент Министерството на отбраната отпуска средства за възстановяването на 10 броя Ми-14, които са консервирани. А като цяло, според думите му, програмата предвижда три етапа за завръщането на тази амфибия във флотската авиация: ремонт на складираните, модернизация на възстановените машини и възобновяване на производството.
Независимо, че президента на Академията за геополитически проблеми, докторът на военните науки, капитан 1-и ранг Константин Сивков е на мнение, че Ми-14ПЛ се отнася към морално остарелите видове бойна техника, засега не съществува негова алтернатива.
Въпреки това той смята, че оборудването на хеликоптера-амфибия с поисково-прицелна система, подобна на комплекса „Новела“, която се ползва в авиацията на ВМФ, значително ще повиши неговите бойни възможности.
Съществуват и други мнения, чиито привърженици смятат възстановяването на производството на Ми-14 за губещо начинание, което е и много сложно, защото заводите са изгубили оборудване и документация, необходими за репродукцията на машината.
Без алтернатива
Но в близка перспектива, руските авиостроители едва ли ще могат да предложат аналог на този уникален боен комплекс. Главният редактор на тематичния портал Avia.ru Роман Гусаров е на мнение, че дори със серийното производство на новия вертолет Ми-38, започващо през 2015 г., не може да се говори за скорошно създаване на амфибийна версия на базата на този винтокрил апарат.
Предполагаемият обем на производство на „новите“ Ми-14 е 100 единици и специалистите вече изказват предположения за избора на място за неговото производство. Главният редактор на агенция „АвиаПорт“ Олег Пантелеев е на мнение, че един от предпочитаните варианти е Казанският завод, тъй като именно той е произвеждал Ми-14 по съветско време.
Много специалисти са на мнение, че проектът е бил закрит благодарение на непосредственото участие на САЩ, след инцидент с подводница на НАТО, „притисната“ именно от тези хеликоптери в териториалните води на СССР в края на 1980-те г. И има всички шансове да му бъде вдъхнат нов живот. Усвояването на арктически територии от Руската федерация налага необходимостта от пълноценното комплектуване на амфибийните сили не само със спасителни, но и с ударни машини, а Ми-14 е способен да се справи с тези задачи.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.