Противотанкови комплекси “Корнет Д-1” влизат на въоръжение във ВДВ

Противотанкови комплекси "Корнет Д-1" влизат на въоръжение във ВДВ
Въздушно-десантните войски на Русия до две години ще получат на въоръжение новите самоходни противотанкови комплекси “Корнет-Д1”, съобщи в петък (28 април) командващият ВДВ на РФ генерал-полковник Андрей Сердюков, предаде ТАСС.

“В близките две години ще се проведат съвместни държавни изпитания и ще започне постъпването във войските на новите самоходни противотанкови комплекси “Корнет-Д1”, каза Сердюков.

Той добави, че в течение на две години ДВД също планират да получат защитните специални  автомобили “Тайфун”, парашутно-десантни съоръжения, както и стандартизирани десантни средства “Бахча-У-ПДС”, които позволяват приземяването на бойните машини БМД-4М и бронетранспортьорите БТР-МДМ с екипажите им от военно-транспортния самолет Ил-76.

Сердюков съобщи също, че до 2020 година въздушно-десантните войски ще получат повече от 300 бойни машини БМД-4М и БТР-МДМ (“Ракушка“). Артилерийските части и подразделенията им ще получат над 100 съвременни радарни средства за разузнаване, оръдия, минохвъргачки и противотанкови оръжия и почти 200 системи за противовъздушна отбрана.

По отношение на въздухоплавателните средства военният спомена, че е планирана покупка на повече от 25 хил. съвременни парашута и комплексни средства за десантчиците.

БМД-4М е снабден с автоматизирана система за управление на огъня и нова навигационна система. Най-новото електронно оборудване ще позволи по-лесно прицелване и по-високи скорости при неравен терен.

БТР-МД “Ракушка” – руският десантен бронетранспортьор, създаден във Волгоградския тракторен завод, тежи 13,2 тона и 2 оръжия. Екипажът му е от двама души + 13 десантчици.


Loading...

“Ракушка” е предназначен за превоз на военни, боеприпаси, резервни части и горива и смазочни материали в подразделенията на ВДВ и морската пехота.
Източник: bg.rbth.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.